25 август 2012


Усещането е като носталгия впита в сърцето ми

и се опитвам да дишам когато мисля за теб...
Очите са будни и не заспиват - удавени в кристално-чистата водка -
наподобяваща, безкрайно езеро в мътната чаша. (чашата е пробита)



Надеждите са като ехо – отекващо в екрана на поредния бял лист,
запълващ самотата си с безкрайни многоречия...
Самотата е изпълваща ме с въпросителни, за нещо случило се.... и неизживяно.
Любовта е била... или никога не е била такава?!
Дали помня очите ти? Или си измислям вълшебства, които са пресичали мислите ми...
(Трябва ли да потъна в другите очи, които ме гледат с обажание?)
Раните заздравяват себе си... и остава онзи миг, напомнящ натрапчиво присъствието си, със своята неповторимост.
Дали изпитвам още чувства... или те убивам с думи... за да мине...!
“Истинското се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.”
А, ти...
Ти си все така сам...!

04 декември 2011

Калигула - Невероятна постановка :)


Даниела Викторова, Никола Мутафов, Михаил Мутафов, Симеон Лютаков, Владислав Виолинов, Пламен Димитров, Гергана Христова, Росица Дичева и особено изпълнението на Стоян Радев като Хеликон вдигат за пореден път летвата на актьорско майсторство спрямо колегите от столичните театри. Браво!!!

28 юли 2011

Имитация

Не може да спре да боли, когато очите не плачат!
Когато съм тук - там си ти и вече сълзите не значат -
една споделена любов, разкъсала времето с длани,
нахранила с болка... греха, отнела ни всичко... до нямане.

Не може да спре да боли... и няма, не трябва, не искам –
защото съм жива така и с болката ставаме близки.
Допрели студени чела, притискаме сините устни,
преплели езици, тела, докато започнем да съскаме -

змии, полудели от скръб  - едната облякла се в себе си,
а другата - грозна до смърт от мъката, дето е месила
със длани горещи... до кръв, със тежката болка отляво,
загубила своя си свят, във който е времето спряло

и гние като мъртва плът с цвета на прастара реликва.
Със дъх на канела... и смърт, така се преплитат и дните,
в които, туптейки за теб... живота от нея изтиска.
Недей се преструва, любов... и мъртва - отново си истинска.
Недей се преструва, любов... и мъртва - отново си истинска.Не може да спре да боли, когато очите не плачат!
Когато съм тук - там си ти и вече сълзите не значат - 
една споделена любов, разкъсала времето с длани, 
нахранила с болка... греха, отнела ни всичко... до нямане.
Не може да спре да боли... и няма, не трябва, не искам –
защото съм жива така и с болката ставаме близки.
Допрели студени чела, притискаме сините устни,
преплели езици, тела, докато започнем да съскаме - 
 
змии, полудели от скръб  - едната облякла се в себе си,
а другата - грозна до смърт от мъката, дето е месила 
със длани студени... до кръв, със тежката болка отляво,
загубила своя си свят, във който е времето спряло
и гние като мъртва плът с цвета на прастара реликва.
Със дъх на канела... и смърт, така се преплитат и дните,
в които, туптейки за теб... живота от нея изтиска.
Недей се преструва, любов... и мъртва - отново си истинска

09 юни 2011

"Аз и Насекомото в главата ми" - в София - Смятам да посетя. :):):)

Дочакахме и в София!

Йоанна Маринова, Даниел Николов и София Колева представят авторския поетичен спектакъл "Аз и Насекомото в главата ми" по едноименната стихосбирка на Йоанна Маринова.
Спектакълът се е играл три пъти до сега в Русе, Бяла и част от него в София в Червената къща.
На 11-ти юни от 19ч. в ХОЛА ROCK & ROLL (София, бул. "Витоша" 62А, (кръстовището на Витошка и Патриарх Евтимий преди НДК вдясно до книжарница Хеликон) ще представим Насекомото с обновена мултимедийна част и няколко нови стихотворения.
Какво да очаквате? Поредния добър експеримент на трима 17-годишни избръмчали авантюристи.
Тук може да видите част от Насекомото: http://www.youtube.com/watch?v=-qG2xbCufjM

Ще ви очакваме!
Enjoy the Insect.

можете да видите повече и да потвърдите присъствие тукhttp://www.facebook.com/event.php?eid=189623134418994

30 май 2011

Предай нататък

Недей да питаш що е любовта,
когато във очите ти се взира,
когато трепка порива... до зов
и после във сърцето ти умира.

Недей да питаш, само усети
претръпналите устни как те галят,
ръцете под отекващия стон
в гърдите ти чаровен огън палят.

Не питай, а раздавай се до край,
красиви думи пламенно изричай -
забравил за изконната си мощ
и болката от спомена надничащ.

Недей да питаш, само я вземи,
отгледай я от малко пеленаче.
Усмихвай я, обичай, преживей...
Тогава ще усетиш колко значи!