Морето... 2

Разходка в края на лятото... Най-хубавото време... е лошото време,:) а безлюдния плаж навява самота и спокойствие. Никога няма да се нагледам на тази красота - Морето...

Нещото, което...

"Да си дресьор на думи е интересно занимание. И много трудно. Намираш ги, хващаш ги от някъде - едни такива диви, рошави и започваш да ги учиш на разни работи - да означават нещо, да причиняват нещо, да милват, да болят..."

днес...

от гаснещите

стъпки

на нашата любов

душата ми се облива

с непоносимата

болка

на отчаяние

сърцето ми

заглъхва

след всяка

неразбрана дума

оставяща

сива пепел

след себе си

видях я с очите си

нея

ранената обич

която умря

отразена

в нашите

празни

очи

сега... без глас

да не събудя

тишината

се вкопчвам

в спомена

за нещо

отминало

и не намирам

в тъмното

вярната посока

помъчих се

с мисълта

породена

от разкъсващо

безсилие

с точност

да претегля

любов

и

невъзможност

аз знам кое надделя

а ти...?

Garou - Belle

Следи

Луната сърповидно се изпъчи

над хълма, заприличал на гърбица.

Очите ми - дълбоки като стомни,

препълних със тъга... и не те виждах.

А колко късно всъщност е, за Бога,

за всичките изплакани пендари.

На теб, Любов, дарих ги... като лепта.

(така и не можах да те нахраня)

Отричането беше като бягство,

сърцето закуцука по-различно.

Ти беше там, пред мен, а не те чувствах

и всичко беше някак нелогично.

(Взривените целувки по телата

със устни – като нарове узрели.

Ръцете – жадно търсещи... следите –

пълзящи по гърдите зажаднели.)

Сега е болка, но от тази тихата,

която се забравя... и не струва

едничка от безбройните пендари,

които ти дарих... за да те върна.

Мигове... от "Неизказано"

Мъжка забавачка

Съвременна комедия на немския писател

Кристоф Магнусон. Едно мазе, четирима мъже... и невероятната актьорска игра предизвика много емоции в театър "Българан" - Варна.

За трагичното и комичното във взаимоотношенията.

За моментите, в които мъжете крадат време за себе си, а жените се опитват да откраднат - откраднатото. :)

За мен беше удоволствие...

Брилянтно!:)

Заключение

"“Къде си ти, не свети в твойта стая...” -

съвсем не бих стояла под прозореца ти.

Преди да пиша, слагам запетая,

а ти ще дочетеш след многоточието..."

Отново ще нареждам... по дифолт.

(Не чуваш ли? О, времето ти свърши?)

Три пъти да го режа, все е къс,

проклетият му спомен ме довършва.

Не ти ли пречи вечер да заспиш?

Аз нямам мира, вечно ми боботи.

Припомня ми за мигове добри,

за други – не съвсем дотолкоз лоши.

Нарича ме с прекрасни имена,

които даже ти не си изричал.

Почакай малко, виж, че заваля,

сега си гост, при него ще си зрител.

Ще видиш как се раждат чудеса

и после всичко бавно как умира.

Ще бъдеш в еуфория, негá...

ще чувстваш как сърцето бавно спира.

А после ще поискаш да заспиш...

и никога отново да се будиш,

защото любовта е като смърт...

(Не е ли? Ти намери с кой да спориш!)

Ще искаш да избягаш, да крещиш.

(А тя е любовта – да се прощава.)

Кому е нужна, след като е в стих?

Кому е нужна след като ранява?

Защо я търсим, след като боли?

Е, хайде стига всичко си отричал.

Сега си спомням... влюбен беше ти...

но не и в мен...

Ти мен не си обичал!