23 ноември 2008

И много ни болеше... да е истина




Не бях за теб, а ти съвсем... за други.

Плесниците ти в мен преобладаваха.

Една за днес, за утре -  още много...

а белезите... нивга не залязваха.

Не бях една, но смело се прокрадвах

в преддверията на безброй любовници.

Обичах днес, а утре беше давност.

Каква любов... потъпкана с условности.

Посяхме само - времеви безумия.

И много ни болеше... да е истина.

Сълзите ни - прелели в празнодумия.

Една за теб, една за мен... измислени.

Не чувстваше ли -  бях, но до поискване,

което бе... последното ми имане.

Една - до пепел, гаснеща цигара...

До утре,  сякаш нищо... за премисляне.

И времето до днес... е като вчера.

Не виждаш ли? Изяжда ни по малко...

Едно "Обичам" - днес, едно за утре...

А "Сбогом" - е секунда... колко жалко.

Няма коментари: