24 ноември 2008

Умиране


Във залеза разсеяно изхвърлих

последните светулки от очите си.

Умиране... последвано от утро,

изтръгнат стон, дълбаещ във гърдите ми.

Пробудих се от нежното докосване,

оставило сбогуване по кожата.

Следите ти са влажни... от съмнения,

изрязват плоскостъпи невъзможия.

И устните ти, търсещи по тялото

частица от забравено изричане,

така не се наситиха, изпиха ме...

сега е болка... болка от обичане.

А блусът - кръстопът е по клавишите,

изтръгнат като начин за живеене.

И този ритъм с дъх на стихостишия,

едва ли е причината да смееш...

да търсиш във очите обещания,

които са от липсата умиращи.

Аз няма да съм част от оправдание,

в съня ти ще се връщам дълго...

Дишаш ли...?

Няма коментари: