30 ноември 2008

...


"Самое большое счастье в жизни - ето уверенность, что тебя любят..."



“Увереност, че те обичат!?!”,

                                като спазъм,

сега дели на кратност съвестта ми...

Безличие, положихме във скобите

три точки (...) да убием любовта ни.

Сега е време, плюя на излишното,

а нуждата прегризва всички думи.

Безмилостно е твоето обичане,

а думите, (разбиращо)... любими.

Нощта е като ехо... тиха гара,

с покланящ се замислено семафор.

Една звезда препъна се... и падна

в очите ми, сълзящи от понятия.

Не можех да помръдна. Самотата,

захапала ме с тънките си устни...

изпи до капка всичко недовършено,

изсмя ми се... и после... не ме пусна.

А беше нужда, знаеш ли... обичах я,

понякога играех си на криеница.

Така, за развлечение, изпитвах я

и мислех си, че аз не съм от тия,

които издълбаваха душите си,

защото не умеят да обичат...

А влюбването, знаеш ли, велико е,

когато го мълчиш... (като отричане).




Няма коментари: