31 декември 2009

Весела Нова Година! :)

Когато старата Година си отива, а Новата в дванайсет се роди, желая ви от все сърце да сте щастливи и нека в тази нощ красива се сбъднат всички ваши хубави мечти! :):):)





02 декември 2009

Twilight 2

"Тези бурни чувства, имат бурен край!
Умират те в триумфа си върховен, тъй както огън и барут загиват в целувката си!"

24 ноември 2009

... към нищото

Пътуваш днес към нищото, любими. На лодката веслата окъсяха.

Морето не е вече до колене... на дъното му няма почитатели.

Илюзията не е чудна приказка... и ти, прощавай, не, не си писател.

Днес думите са груби... по презумпция - левашко харакири за душата.


Не знам защо ти пиша, имах нужда от малко злободневно слово-блудство.

Ще млъкна изведнъж и ще изпсувам със чувството, че думите са средство,

а не причина, за да те достигна, откакто те напуснах... все те няма,

но свиквам, все по-рядко те сънувам... и липсата е някак си достатъчна.


Но, сигурна съм, първо те обичах... и бавно любовта изтля в омраза.

А след това не спрях - и пишех, пишех, все глупости, кому ли са потрябвали.

Ти можеш да останеш там - сред нищото, със Господ да си правите компания,

но стане ли ти скучно, навестявай ме, ще пийнем водка с лед - като приятели.


Навярно ще е нужна и поанта. Ще пиша с две ръце, за да я стигна.

Досаден беше този стих... навярно, чак времето припряно се изкиска.

Прощавам си поредното безвкусие, за теб да мисля, но ще го преглътна.

Дори не се съмнявам, че ти липсвам. Не се забравя лесно, че съм истинска!

17 ноември 2009

Камен Донев за народното творчество

Камен Донев - Превъзходно чувство за хумор, да не говорим за импровизациите, които прави. Безкрайно веселие и неописуем талант, който те кара да се смееш до полуда, както и да затаиш дъх пред това, което се случва пред теб. Моноспектакъл, в който този актьор е достатъчен, за всички чакали мигът, да го видят. Представлението е невероятна смесица от образи, кръшни хора, смешки и етюди. Емоцията е незабравима! Отдавна исках да гледам този спектакъл. Благодарна съм, че го направих.
(... М., благодаря за билета.;))

06 ноември 2009

Морето... 2


Разходка в края на лятото... Най-хубавото време... е лошото време,:) а безлюдния плаж навява самота и спокойствие. Никога няма да се нагледам на тази красота - Морето...





05 ноември 2009

Нещото, което...

"Да си дресьор на думи е интересно занимание. И много трудно. Намираш ги, хващаш ги от някъде - едни такива диви, рошави и започваш да ги учиш на разни работи - да означават нещо, да причиняват нещо, да милват, да болят..."

днес...

от гаснещите

стъпки

на нашата любов

душата ми се облива

с непоносимата

болка

на отчаяние

сърцето ми

заглъхва

след всяка

неразбрана дума

оставяща

сива пепел

след себе си

видях я с очите си

нея

ранената обич

която умря

отразена

в нашите

празни

очи

сега... без глас

да не събудя

тишината

се вкопчвам

в спомена

за нещо

отминало

и не намирам

в тъмното

вярната посока

помъчих се

с мисълта

породена

от разкъсващо

безсилие

с точност

да претегля

любов

и

невъзможност

аз знам кое надделя

а ти...?

01 ноември 2009

Следи


Луната сърповидно се изпъчи

над хълма, заприличал на гърбица.

Очите ми - дълбоки като стомни,

препълних със тъга... и не те виждах.

А колко късно всъщност е, за Бога,

за всичките изплакани пендари.

На теб, Любов, дарих ги... като лепта.

(така и не можах да те нахраня)

Отричането беше като бягство,

сърцето закуцука по-различно.

Ти беше там, пред мен, а не те чувствах

и всичко беше някак нелогично.

(Взривените целувки по телата

със устни – като нарове узрели.

Ръцете – жадно търсещи... следите –

пълзящи по гърдите зажаднели.)

Сега е болка, но от тази тихата,

която се забравя... и не струва

едничка от безбройните пендари,

които ти дарих... за да те върна.

09 октомври 2009

Мъжка забавачка


Съвременна комедия на немския писател
Кристоф Магнусон. Едно мазе, четирима мъже... и невероятната актьорска игра предизвика много емоции в театър "Българан" - Варна.
За трагичното и комичното във взаимоотношенията.
За моментите, в които мъжете крадат време за себе си, а жените се опитват да откраднат - откраднатото. :)

За мен беше удоволствие...
Брилянтно!:)

04 октомври 2009

Заключение

"“Къде си ти, не свети в твойта стая...” -

съвсем не бих стояла под прозореца ти.

Преди да пиша, слагам запетая,

а ти ще дочетеш след многоточието..."



Отново ще нареждам... по дифолт.

(Не чуваш ли? О, времето ти свърши?)

Три пъти да го режа, все е къс,

проклетият му спомен ме довършва.

Не ти ли пречи вечер да заспиш?

Аз нямам мира, вечно ми боботи.

Припомня ми за мигове добри,

за други – не съвсем дотолкоз лоши.

Нарича ме с прекрасни имена,

които даже ти не си изричал.

Почакай малко, виж, че заваля,

сега си гост, при него ще си зрител.

Ще видиш как се раждат чудеса

и после всичко бавно как умира.

Ще бъдеш в еуфория, негá...

ще чувстваш как сърцето бавно спира.

А после ще поискаш да заспиш...

и никога отново да се будиш,

защото любовта е като смърт...

(Не е ли? Ти намери с кой да спориш!)

Ще искаш да избягаш, да крещиш.

(А тя е любовта – да се прощава.)

Кому е нужна, след като е в стих?

Кому е нужна след като ранява?

Защо я търсим, след като боли?

Е, хайде стига всичко си отричал.

Сега си спомням... влюбен беше ти...

но не и в мен...

Ти мен не си обичал!

25 септември 2009

ПОКАНА за представяне на дебютната книга на Кремена Стоева (Незабравима) :)

Неизказано...
Вързахте ли се? Даже, водени от човешкото любопитство, държите в ръцете си тази книга, за да научите какво не е изказано? Авторката всичко си е казала, дами и господа.
С премерена Доза признание тя лукаво ви примамва с обещанието Сега ще ти разкажа, завихряйки ви в Поетична мимолетност с очарователното си Присъствие на Порочна Дева. Потапяйки се в нейния свят на Въздишките и Падащи звезди, попадате в буйната река на Думи, неизбежно питайки се - Сега накъде? Така неусетно сте попаднали във водовъртежа от емоции, че логично стигате до извода - Не беше край, а нужда. Стихотворенията ù разказват Песнопойно за цял Един живот, в който авторката е Различна и Грешница, Следистинно ви стопля с Искрици, запазени от картинните огньове на Глупави пъзели, усмихнато ви напива с Всяка глътка вина. Неусетно сте се пристрастили, без и за миг да разберете, че през цялото това време сте били На прицел. Защото всеки един стих е бил предназначен за вас, читателите.

Няма ме, твърди Кремена. Не вярвайте. Тя е толкова присъствена, че преди да затворите тази книга – вече ще ви липсва. Като болка. И като дихание. Оттатък думите. До нея. До сърцето. Почти неизказано. Почти несподелено. Почти неизкрещяно. И дълго след това ще трепти в мислите ви като струна. Най-тънката. Също като нея. Неизказана.


Имам удоволствието да ви поканя на представянето на дебютната книга на Кремена Стоева (Незабравима), което ще се проведе в Social Jazz Club в Столична Библиотека (пл. "Славейков" 4)
на 17.10.2009 г (събота) от 19.30 часа.

16 септември 2009

Краен срок

Той имаше по няколко лица

и краен срок за всяко безразличие.

Децата му... не са му и деца,

жените му са луди многоточия.

Глупакът – заприличал на глупак,

с осанка извисена, като Господ.

Богат, а заприличал на просяк,

с два ката дрехи и един изпросен.

Приспиваше се с чаша водка... с лед,

усмивката – комически застинала.

“... На майка ви...” – в наплюнчен словоред

редеше, докато не свърне зимата.

А погледът орлов кълвеше сребърен

обков в стената с плачеща икона.

Захлипа късо, ирисите гаснеха

по ни веднъж празнуваната Коледа.

Отсече този миг... като палач,

размахвайки ръце да гони призраци.

Навън - декември, сняг и суета,

и весел глъч по коледните улици.

Оттук-нататък... както до сега,

усмивката извеза на лицето си.

Бе малко блед, с каскета настрана

прикриваше от всеки мирогледа си.

Той имаше по няколко лица,

но вътрешно оглозган бе... до кости.

Зави срещу луната... като скот.

Дошло бе време да се срещне с Господ.

14 септември 2009

Цяла вечност

“Не вярваше във мен, а аз във теб

ковях изкусно своя пунктуация -

мастилена... за твоето сърце,

което заслужава ампутация.”




И бавно ще си тръгне любовта,

след думи, изкълвани изпод пръстите.

Свободна като блудница – умря,

безкрайно репетирайки възкръсване.

След време ще се учим да летим

със кривите криле към свободата си,

а споменът - облизвайки с език

душите ни - ще хълца от преяждане.

И ние послеписно ще заспим –

два профила, мечтаещи прегръщане.

Сълзите ни ще станат на море

по устните, целувани до втръсване.

Небето ще проплаче като гайда.

Лъжите ще запеят като Истини.

Светът ще се прегърби, а дъждът...

ще плаче пак самотен по комините.

Мигът ни ще избяга... като миг.

(Достатъчно обичахме... да мразим.)

Аз бързо ще си тръгна... Ти – напук.

Пред нас е цяла вечност – да забравим.


26 август 2009

На почивка! Ура!:) (Свети Влас)












Помня това място толкова смътно, че сигурно всеки живеещ далеч от морето би посрещнал думите ми с насмешка...
Е, аз живея във Варна и въпреки всичко, новият ден бепроблемно ще ме отведе до това райско кътче! :)
Планинска свежест и морски бриз...
Надявам се да преживея незабравими моменти!:)
До скоро!:)

11 август 2009

“Секс, наркотици и рокендрол”



Отново на театър, а какво по-хубаво от това?!:)
Останах очарована от невероятната игра на Блатечки. Посмяхме се добре, послушахме рокендрол на живо, беше лудо, купонджийско и всичко това остана в сърцата ни!
Един актьор, който е достатъчен!
Емблематична пиеса! Браво! Радвам се, че бях там.:)

10 август 2009

Отронен миг... (споделено)

Останах изненадана когато видях този (и не само един) клип по мое стихотворение.:) Очарователно въздействие!:) Вероятно ще трябва да мина на 'ВИДЕО". по-полулярно е от поезията... май.;)

Докрай...


Липсваш ми... ти знаеш точно колко.

Дори да не си тук... във мен туптиш.

И там дълбоко скрил си се, по малко

със нокти дращиш и до кръв болиш.

Напомняш ми за времето разделно.

За всеки дъх, поет от суета...

За всяка малка думичка в морето,

с безкрайните вълни на сладостта.

За всяка нощ, изпълнена с копнежи,

когато те приспивах с нежен глас.

За всички малки, трепетни стремежи,

секундно преподреждани за нас.

Запалвахме звездите във небето,

Луната се усмихваше с очи...

и знаеше, че всяка малка роля

играехме добре, но ще горчи.

Едва ли всяка обич е последна

и всичко зародило се е с край.

Но знам поне, че тази бе поредна.


Играеш ли? Играй поне докрай!




03.08.2007

09 август 2009

The Piano...

Повика ли ме?

"Сърце ти трябва, за да ме обичаш

и две очи, в които да потъна...”






Повика ли ме?

Тихо, че ще чуят -

приятели, съседите... сърцето.

Не трябваше отново да си спомняш –

обърнал гръб бе в твоя свят... където

се сливаш със нюанса на звездите,

където са луната и морето...

Аз вече не съм твоето момиче.

Така поиска.

Там съм... под небето...

единствена. Такава ще остана.

Вековно ще звъня като камбана.

В душата ти... ще бъда педя спомен,

но там ще съм, разбираш ли?

В замяна... съм дала много, само от сърцето.

Брегът ми свърши, моят свят... сълзите.

В едничка длан аз себе си побирам

и хрипави въздишки са ми дните.

Повика ли ме?

Тихо, че е късно...

Нощта пулсира с мен във твойте вени.

Но днес е моя!

Този миг изтръгвам...

Не трябва да си спомняш... Нас!

Боли ме...!