08 януари 2009

...


Идея нямаш как ми писна вече

да спя като бездомна пред вратата ти.

Шпионката ме гледа и пелтечи:

(намигвайки ми) – само за приятели.

Така ми е студено, а звездите

са само отражение в таваните.

Почувствах как сърцето ми тактува

забравените спомени.  Проклятие!

Звъня отново. Боже, този звук...

разсича тишината със секира.

Панелен блок и само две врати;

една към теб, а другата ме спира.

И тази вечер асансьорът спи,

а крушката усмихва се дискретно.

Луната се прозя и се зави,

нощта заспа, прошепвайки ми нещо.

А ти, Любов, така и не дойде...

По дяволите, толкова си сляпа!

Отивам си, защото спазвам ред.

Сега е време... друг да те почака.


2 коментара:

jivavoda каза...

Очакването е прелюдия към екстаза. Не се цупи ще дойде Любовта голямата. все пак отпий я както вино се отпива. И внимавай с еликсира! Ела

Nezabravima каза...

"Отпиването" беше достатъчно,;) на опашката са много!;) За всеки има ред!;)