12 януари 2009

Отсъствие


Така завърши... както и започна...
запалвайки цигара, си припомням
за всичките преглътнати въздишки,
които се опитвам да прогоня.
Треперещи са пръстите, студени
и всяка дума мъчна... като писък.
Отчаяно опитвам да запълня
с мълчанието дългия си списък.
И няма как сега да съм безтебна,
записах всичко, що ми е  горчало.
За миг разколебах се... като вяра,
наложи се да почна... отначало.
А твоето отсъствие не пали
камината в студената ми къща.
Ръцете ти отново не ме галят
и тази тишина така е същата.
За болката дори не споменавам,
защото много бледо е мастилото.
Усещам я секундно и пропадам
във зейналата паст на мойто минало.
Сега не ставам вече за обичане,
предложила съм само голотата си.
Банална като стих съм... след прочитане
и любя неуморно самотата си...

7 коментара:

Алекс каза...

това ти ли го съчини? мн е добро !

Nezabravima каза...

Да, стихотворенията са мои!
Благодаря!;):)

Алекс каза...

ставам твой верен почитател!

jivavoda каза...

като езеро с формалин е болката ти но аз ще ти предложа сълзите си и ще зачеркна самотата ти с прегръдка. my soulmate. ела

maistorut каза...

незабравима,моята мечта прави опит да се убие. направи нещо...

Nezabravima каза...

maistorut, бъди внимателен, шоуто трябва да продължи!;):)
jivavoda, благодаря!:)

jivavoda каза...

Мирният войн изцелява всяка душа
като лековита вода.
Търсещият несъвършенство в очите
от всяка мисъл е нараняван
като от остри кинжали.
Мирният войн открива пред всички души
пътя към доброто.
Вторият - увлича всички в бездната
на злото.
Разликата между тях е - от сълзите на небето до
калните локви на земята...