09 януари 2009

Fairy-tale


Тук забравих за моето детство -

като малко изхвърлено камъче,

по брега с водорасли извезан,

се изгуби сред спомени пясъчни.

Тук удавих и своята вяра -

във безкрая на сините ириси.

Тук, на морския бряг, се сбогувах

с добротата, човешкото... себе си.

Тук отлитнах от своята болка -

като гларус в небетата пусти.

Беше алчна, до дъно изпи ме

с ненаситните палещи устни.

Тук оставаше моята обич,

с неизменната крива  усмивка.

Невъзможна, ехидна и сляпа.

(Fairy-tale) за самотна принцеса.

Тук забравих за пулса на времето.

Безпосочните стъпки се гонят...

Светлините приличат на изгреви

... и умират в пастта на прибоя.


1 коментар:

jivavoda каза...

боли ме. синьо като зла надежда. все пак отвъд вярата надеждата и всичко останало е нечовешката ми обич. ела