09 февруари 2009

"стихо..." до никого


Достойна увертюра - цял шамар.

За малко беше цялата да пламна.

За миг си пожелах... да съм добра,

но след това с достойнство... да те смажа.

От купища поети бе един,

от който да не ми се доповръща.

Различен (като курвата без грим),

при който често, въпреки... се връщах.

След думите...

                      си – той, а аз съм – тя.

(Прегръщал си змия, за да те хапе.)

И няма вече: Как, Защо, Кога...

(Човек съм и причина, за да знача.)

Сега затварям тези две очи.

Вменявам си, че няма да те има.

Отворя ли ги – Ти не ще си Ти.

(Поантата е глупава... без рима!)

1 коментар:

Ela Hikari каза...

Щом топлото преминава в студеното
а студеното в топлото,
щом голямото може да стане малко,
а малкото - голямо,
Защо ако си отида от тук,
да не мога да се завърна
от царството на Хадес
заради теб?!
Ако душата ми е самотъждествена,
и ако смъртта и унищожението са
разрушение -
разпад на сложното,
душата ми - една и съща -
от детството до старостта,
помни - водата няма части!!! -
Се връщам с форма на сълза...