14 февруари 2009

ЩЕ...


Ще те срещна след време във спомена,

просълзяващ отново в очите ми.

Ще си мой, ще съм твоя... в отронена

оправдана минута след дните ни.

Ще събудим заспалото щастие

със усмихнати късове минало.

Без значение колко сме давали,

или колко до болка е взимано.

Ще танцувам със теб в тези сънища,

ще притисна сърцето си в твоето.

Ще крещя, че си мой до засищане.

Ще се боря със нокти за своето.

Ще те имам сега, после късно е.

Любовта ти на глътки ще пия.

Ще събличам безброй пъти тялото,

във екстаз срещулунно ще вия.

Тихо, тихо ще дебна въздишките.

Всеки звук ще ценя талисманно.

Под клепачите тежки, замислени,

ще приспя съвеста си... измамно.

Ще се будим с целувки тиктакащи.

Мълчаливо ще гоним забравата.

Във секундите, трепетно чакащи,

ще си бъдем достатъчни... Двамата.



  


За да съчетаете двата празника в едно, ви пожелавам винаги да сте пияни от любов! :):):)

 

3 коментара:

morrt каза...

Да, ще бъде тъй както го казваш,
ще се срещнем след време във спомена.
Но сега, мила моя, обичай ме,
за да има какво да си спомняме.

Nezabravima каза...

Starting... now! ;):):)

jivavoda каза...

а когато я докараш дотам че спомен реалност и очакване са едно и също... май си в безвремието. може да се каже мъртвопиян от любов. наздраве!