17 февруари 2009

Пословично


Ще поспра на ръба на съня ти.

После бавно от теб ще си тръгна.

(Много давах, сега ще изпрося)

малко вяра и смисъл... да бъда.

Не потърсих поредната прошка.

(Аз съм силната - аз ще прощавам).

Казах "Сбогом", а искам те още...

(но очите не виждат... забравят).

И оставам във твоите мисли,

ще ти бъда достатъчна толкова.

(Сол се слага, но как ли се вади)

от сълзите изплакали болката.

Писах приказка, не мелодрама

с кратък увод... (финала го помня).

(Късо свети пробито кандило).

Дълго пазим във себе си... спомена.


4 коментара:

Bla каза...

Споменът тлее (, докато е значим). После готов си (за нови пoдвизи).

morrt каза...

Понякога си мисля, че умирам.
И онзи мускул вляво сякаш плаче.
Задъхвам се...сега ще колабирам.
Събуждам се. Но теб няма вече.



P.S.
Извинявай, че все така коментирам. Но всеки път като прочета поста ти, някак сами се подреждат думите.
Без никакви претенции за качество.

Nezabravima каза...

Да, Bla... и аз се замислям за това понякога!;)

morrt, моля те, удоволствието е изцяло мое!
Не си ли се замислял да пишеш поезия?
(добре ти се подреждат);):):)

morrt каза...

Като се замисля и вече не се подреждат. Затова записвам това, което дойде, пъвичното, и го оставям.
Честно казано, след два-три дни вече не ми харесва как звучи.