21 февруари 2009

Простих...


Свободна съм! Разбираш ли? Свободна!

Не ме поглеждай с тези дълбини.

По-сини са, по-сини от морета.

Удавих се отдавна в тях, мълчи!

Не те виня, не търся оправдание.

Ще секна като дъх и ще ти липсвам.

Със времето ще губя очертания,

защото знам - така било е писано.

Заспивах дълго с твоето: "Понякога."

И твоите отсъствия броих.

Щастлива съм, усмихвам се на хората.

Обичам пак... защото ти простих!

2 коментара:

jivavoda каза...

прошка липсата е взаимна и тъгата също

Nezabravima каза...

Съмнявам се...!