23 февруари 2009

Частица в мен

Поискаш ли да тръгнеш... направи го.

Две крачки са до входната врата.

Безмислено е, зная... и боли ме,

пред прага сме на някога-сега.

Кога ли бяхме цяло за последно?

Не помня вече... Всичко е било.

Разчупихме на хиляди парчета

и малкото, събрано във едно.

Животът ни, подреждан като пъзел

с фрагменти от сладникава тъга,

така и не сглобихме във картина,

лепихме и отлепвахме... с лъжа.


Сълзите си във дланите ще скрия.

След слънчев ден отчайващо вали.

И после трябва... трябва да открия

частица в мен, която... Ти не си.


2 коментара:

jivavoda каза...

самота. понякога е с форма на кристали
като морска сол. ако я опиташ на вкус
леко нагарча. няма роли,, няма сцена. сам си. даже няма огледало - за какво ти е. дишаш безвремие. какво остава след нас? една усмивка на дете. една сълза. звездичка някаква. мокър здравец от живата вода.

Nezabravima каза...

А усмивката на дете не е ли напълно достатъчна?!?

Казват, че Любовта не греши... само Ние!