24 февруари 2009

Направих го


Поиска да отнемеш свободата ми.

(Летя високо, няма да ме стигнеш).

Прицели се куршумено в душата ми,

но егото попречи ти... да видиш,

че след летежа, толкова съм земна,

че само с теб в калта се приземявам.

Че чувствена съм, мила и копнежна

и моля се, когато си признавам.

Издебвах те зад ъгъла, нарочно.

Тогава ми се случваше наужким.

Дълбаех от очите си прогнози

за нещо, дето няма да се случи.

И бързо те погубвах, за да нямам

от болката, с която заклеймяваш.

Пречупвах всички мислени различия,

които се опита да втълпяваш.

Нахлуваше във моето съзнание.

Намери си и място... да останеш.

Прекъсна всички нежни очертания.

Съня ми се поблазни да откраднеш.

Тогава се опитах да си взема

остатъка... от моето обичане.

Не го познах... реших да го убия.

Направих го... с единствено отсичане.

5 коментара:

morrt каза...

А би ли могла наистина? С едно-единствено отсичане?

Nezabravima каза...

Зависи... кой е насреща.;):):)

jivavoda каза...

незабравима красива е тази обич.. дар свише - тя събира, не разделя. Ела

Nezabravima каза...

Понякога се чудя на оптимизма ти?!:)

Гичка Граматикова каза...

Хубаво, ритмично стихотворение! И въобще целият блог си заслужава да бъде следен редовно.
Поздрави! :)