30 април 2009

Само ние


Сбогува се денят… като сираче.

Прихлупвайки каскета, закуцука

към следващото утро. После здрачът

приспа нощта със Моцарт на цигулка.

А ние бяхме там като свидетели,

разгърнали небето на тепсия.

Крадяхме от звездите си куплетите.

Моментно съвместими… само ние.

Изпращахме мечтите си във бездната.

Обичахме по малко, но достатъчно.

Целувахме луните по челата им.

Покланяхме се дòземи на щастието.

Задъханият пулс на ветровете

посипа прах по думите, разлистени

на лùста като черно-бели лилии,

рисувани графитно… като истински.

Пияни пак се срещат тъжно устните

в секундата, дошла като орисница.

Моментно съвместими… само ние.

В един момент, красив като измислица.

 


5 коментара:

Иван Христов каза...

Fantastichno! Nqmam drugi dumi.

morrt каза...

Палави пръсти заровил в косата ти;
галя лицето ти с устни...Притихнала
в моята нежна прегръдка заключена,
ти се усмихваш... Колко си хубава!

Nezabravima каза...

Мъжко присъствие под стихотворението ми... :):):)
Благодаря!

Valkocompany каза...

Красив стих. Допадна ми . Номерът е да изчакваш с публикуването.По този начин стиха узрява по - добре.

Nezabravima каза...

Стихът е узрял достатъчно преди публикацията! ;)
Благодаря!