31 май 2009

... като минало


Не знам дали сте лягали на синор,

до прясно изорана черна нива.

Болезнен ден се раждал... първороден

и тихичко угасвал... като минало.

Тогава тъжно песните отеквали

със пламенния ритъм на дедите,

притихвали в дървета обезлистени

под слънцето горещо... като пита.

Не знам дали сте виждали по видело

моми, в ръце със сърп и паламарка,

житата в ритуалност се строявали,

южнякът с почит свалял си калпака.

А вечер се загръщали в забрадките,

грижовно избродирани със призраци.

Затъвали в пръстта... молитви шепнели

над празните гробове на войниците.

Разкъсаната земна гръд проплаквала.

Земята, във която са се вричали.

И не един кълнял се... и повярвал е,

че тяхна е...

А толкова е ничия.


12 май 2009

Things I like



След като топката бе любезно прехвърлена от Жоро към мен... реших да отделя 13-те ... най, колкото и трудно да ми беше това. :)


1) Семейството - няма как да не е безспорен лидер в класацията. Децата са част от най-прекрасните ми мигове!

2) Приятели - с които споделям своите преживявания и интереси. Истинските приятели! Хората, без които не мога!

3) Южна Африка - една от най-разнообразните в етническо отношение африкански страни, като частта на бялото население е най-голямата на континента. Невероятна красота. Една малка част от живота ми. Надявам се някога да се върна отново там!

4) Тибет - ... това е една, все още неосъществена мечта!;) Благородно завиждам на всички, които са били там. 

5) Поезията - усещането, че преди да се слея с нея, част от мен е липсвала! Обичам да пиша. Това е като хоби за мен.

6) Свободата - във всичките и форми и непрекъснатият стремеж към нея!

7) Интернет - ... дава крилеее! ;)

8) Любовта - ... без която не можем! ;)

9) Добрата кухня - Невероятно изкушение. (не можах да се въздържа) ;)

10) Пътешествията - Кой ли не обича да пътува?! Ако можеше да е начин живот, то бих го предпочела! :) ("Пътешествие по Екватора") :)

11, 12, 13) Музика, книги и кино - Животът ще е непоносим без тях!





11 май 2009

Всяка глътка вина


Живот – заприличал на бяло платно.

В дланта ми се ронят безбройните нощи.

Очите ми давят се в твоите две,

а топлите устни приканват за още

зловещи въздишки (лишени от звук).

Внезапно родената блудкава мъка.

Аз лягам във двете ù тъжни ръце

и тя приютява ме в жадна прегръдка.

Знам, твоите думи са малки лъжи.

(Аз - хладно учтива, нагледно ти вярвам.)

Всяка глътка вина е пелин... и горчи.

(Наздравица вдигам... защото ми трябваш.)

Колко много тежи... и как бавно убива

мътилката, влята в дълбоките вени.

Не след дълго, съвсем като малко дете,

те прегръщам с копнеж, притъпен с недоверие.

Ти бе странно чаровен... и истински мой,

кадифените пръсти задъхваха дните ми.

Всепоглъщаща страст. След това са безброй

във очите, безспирно валящи, сълзите ми.