11 май 2009

Всяка глътка вина


Живот – заприличал на бяло платно.

В дланта ми се ронят безбройните нощи.

Очите ми давят се в твоите две,

а топлите устни приканват за още

зловещи въздишки (лишени от звук).

Внезапно родената блудкава мъка.

Аз лягам във двете ù тъжни ръце

и тя приютява ме в жадна прегръдка.

Знам, твоите думи са малки лъжи.

(Аз - хладно учтива, нагледно ти вярвам.)

Всяка глътка вина е пелин... и горчи.

(Наздравица вдигам... защото ми трябваш.)

Колко много тежи... и как бавно убива

мътилката, влята в дълбоките вени.

Не след дълго, съвсем като малко дете,

те прегръщам с копнеж, притъпен с недоверие.

Ти бе странно чаровен... и истински мой,

кадифените пръсти задъхваха дните ми.

Всепоглъщаща страст. След това са безброй

във очите, безспирно валящи, сълзите ми.

Няма коментари: