24 юни 2009

Болка


Самотата го побърка, взе му всичко.

Замлъкна след последния рефрен.

Звезди, луна, тъй чакана целувка

открадна си за сбогом в този ден.

Искрата във очите му залезе,

прегърна се със свойта тишина.

Проблесналите - обич и доверие,

прибра на тъмно в своята душа.

Усмивките от щастие... изряза

и спомените с вятър заличи.

Със болката закърпи свойта вяра,

сърцето си помоли... да мълчи.

Със сетен дъх смирение потърси.

Молитва за последно промълви.

Но може ли сърцето да замлъкне,

когато то поиска... да тупти?


21 юни 2009

А ти не говори...


Запомни ли моретата, когато
се бесеха на своите вълни.
И писъците ударни... на ято,
прелитащо над нашите коси.
Сподавения ритъм на сърцата,
провлаченото ехо самота...
и всяка дума, търсеща разплата -
изказана, но нивга не била.
Запомни ли как бавното безсилие
удави се във твоето пристанище,
където всички кораби са спомени,
с обесени по мачтите си зрелища
на хладни, уморени оправдания
от устните, които ме обичаха
и вместо страст, секунда за обичане...
очи... които жадно разсъбличаха.
И дълго този спомен ми горчи...
С безкрайни многоточия се боря.
А ти не говори... Мълчи, мълчи...
Не знаеш... колко искам да съм твоя.

16 юни 2009

Миг...

Удоволствие е за мен да споделя този миг с вас... Срещата на сайт "Откровения" в Панагюрище, където се уверихме, че има големи таланти! :) Едно Слънчице, което ни изправи на крака - аплодирайки!

06 юни 2009

Присъствие


Днес ръцете ми плахо целуват клавишите.

(не си тръгвай, дори ще попея)

И съвсем нелогична и толкова глупава,

аз навъпреки... пак те живея.

Започни... да мълчиш! И послушай гласа ми,

ще присъствам сега в самотата ти.

Отмъщавам със думи. Дори ще крещя.

(потърпи още малко, приятелю)

След това ще затръшна до писък вратата

в лицето ти, за да не виждаш,

че ще бъдеш отсъствие в мен и душата,

в която последен умираш...

Ако можех да върна сълзите на времето

и да бъда пак малко момиче.

Бих си сляла очите със друг, не със твоите.

Бих се влюбила в някой... различен!