06 юни 2009

Присъствие


Днес ръцете ми плахо целуват клавишите.

(не си тръгвай, дори ще попея)

И съвсем нелогична и толкова глупава,

аз навъпреки... пак те живея.

Започни... да мълчиш! И послушай гласа ми,

ще присъствам сега в самотата ти.

Отмъщавам със думи. Дори ще крещя.

(потърпи още малко, приятелю)

След това ще затръшна до писък вратата

в лицето ти, за да не виждаш,

че ще бъдеш отсъствие в мен и душата,

в която последен умираш...

Ако можех да върна сълзите на времето

и да бъда пак малко момиче.

Бих си сляла очите със друг, не със твоите.

Бих се влюбила в някой... различен!

4 коментара:

Иван Христов каза...

Болката по изгубената любов!!!
Когато се появи нова публикация на Незабравима си казвам: "Ето, моето момиче пак е написало нещо хубаво". И наистина е така! Момичето, което пише прочувствено, се казва Незабравима!
Благодаря ти, че ме зареждаш с живот! Благодаря!
Бъди здрава!


Би ми било по-приятно да коментирам , ако я няма думата за проверка. Благодаря!

Nezabravima каза...

Благодаря за коментара!
Колкото до думата за проверка, ще видя какво мога да направя! ;)

Денисса каза...

НЕ БИХ ГО КАЗАЛА ПО ДРУГ НАЧИН... РАЗКОШЕН ИЗКАЗ!

Nezabravima каза...

Благодаря.:)