21 юни 2009

А ти не говори...


Запомни ли моретата, когато
се бесеха на своите вълни.
И писъците ударни... на ято,
прелитащо над нашите коси.
Сподавения ритъм на сърцата,
провлаченото ехо самота...
и всяка дума, търсеща разплата -
изказана, но нивга не била.
Запомни ли как бавното безсилие
удави се във твоето пристанище,
където всички кораби са спомени,
с обесени по мачтите си зрелища
на хладни, уморени оправдания
от устните, които ме обичаха
и вместо страст, секунда за обичане...
очи... които жадно разсъбличаха.
И дълго този спомен ми горчи...
С безкрайни многоточия се боря.
А ти не говори... Мълчи, мълчи...
Не знаеш... колко искам да съм твоя.

3 коментара:

morrt каза...

Браво!

Иван Христов каза...

Така е, защото мъжа обича с разума, а жената със сърцето!
Поздрави!

Nezabravima каза...

Всъщност, кой и как обича е без значение... важното е да обича -силно, много силно!
Благодаря ви!:)