24 юни 2009

Болка


Самотата го побърка, взе му всичко.

Замлъкна след последния рефрен.

Звезди, луна, тъй чакана целувка

открадна си за сбогом в този ден.

Искрата във очите му залезе,

прегърна се със свойта тишина.

Проблесналите - обич и доверие,

прибра на тъмно в своята душа.

Усмивките от щастие... изряза

и спомените с вятър заличи.

Със болката закърпи свойта вяра,

сърцето си помоли... да мълчи.

Със сетен дъх смирение потърси.

Молитва за последно промълви.

Но може ли сърцето да замлъкне,

когато то поиска... да тупти?


2 коментара:

Ружена каза...

Прилича на самоубийство този избор-да накараш сърцето си да мълчи...
Силен е стихът ти...Поздрав!*

Nezabravima каза...

То си е равносилно на самоубийство - но след това е такава тишина...!;):)
Мерси!:)