22 юли 2009

... някога


Тази нощ бе последна... Нали?

Тихо скрих любовта под чаршафите.

Беше мой. Не, по-скоро бе чужд.

Огледалният лик на омразата.

Пожела да си тръгнеш... а аз,

не успях да ти кажа за липсата.

Ослепяваш от болка... крещиш.

После близка ти става... и свиква се.

Тази нощ бе последна... Нали?

За последно те любих. По дяволите!

Бях различна, а ти – непознат.

(Боже, как ненавиждам раздялата.)

Свих пестници, издайни сълзи

пропълзяха... (змии полудели)

“Тръгвай, моля те!” – шепнех. ”Върви!”

(Има щастие... само за смелите.)

Тази нощ бе последна... Дали?

Из под вежди сега се усмихваме.

Все така ни боли... Ще боли.

И безкрайно, Любов... ще си липсваме!


6 коментара:

morrt каза...

Откривам, че трябва да те чета вечер - действаш ми (отдавна забравено) романтично.
Благодаря ти!

Nezabravima каза...

И аз благодаря, че си тук!:):)

Ружена каза...

Харесва ми, въпреки горчилката.Или заради нея? Липсите умеят да болят дълго...А ти пишеш все така завладяващо! Поздравчета! :)

Denissa каза...

Ще те целуна в пърхащите
мисли,
ще впия устни в страстните ти
длани
и нищото ще ме погълне
цялото
но леденият привкус ще
остане

да ти нашепва още дълго
спомени,
как моят смях ти кърпи
сдраното
узряло ехо от щастливи
късчета
на обичта ни, в шепа вече
сбрана.


Силна си... и много можеща.

morrt каза...

Днес отново. Благодаря.
Приятно е да има къде да се връщаш от време на време.

Nezabravima каза...

И аз благодаря!:):):)