26 август 2009

На почивка! Ура!:) (Свети Влас)












Помня това място толкова смътно, че сигурно всеки живеещ далеч от морето би посрещнал думите ми с насмешка...
Е, аз живея във Варна и въпреки всичко, новият ден бепроблемно ще ме отведе до това райско кътче! :)
Планинска свежест и морски бриз...
Надявам се да преживея незабравими моменти!:)
До скоро!:)

11 август 2009

“Секс, наркотици и рокендрол”



Отново на театър, а какво по-хубаво от това?!:)
Останах очарована от невероятната игра на Блатечки. Посмяхме се добре, послушахме рокендрол на живо, беше лудо, купонджийско и всичко това остана в сърцата ни!
Един актьор, който е достатъчен!
Емблематична пиеса! Браво! Радвам се, че бях там.:)

10 август 2009

Отронен миг... (споделено)

Останах изненадана когато видях този (и не само един) клип по мое стихотворение.:) Очарователно въздействие!:) Вероятно ще трябва да мина на 'ВИДЕО". по-полулярно е от поезията... май.;)

Докрай...


Липсваш ми... ти знаеш точно колко.

Дори да не си тук... във мен туптиш.

И там дълбоко скрил си се, по малко

със нокти дращиш и до кръв болиш.

Напомняш ми за времето разделно.

За всеки дъх, поет от суета...

За всяка малка думичка в морето,

с безкрайните вълни на сладостта.

За всяка нощ, изпълнена с копнежи,

когато те приспивах с нежен глас.

За всички малки, трепетни стремежи,

секундно преподреждани за нас.

Запалвахме звездите във небето,

Луната се усмихваше с очи...

и знаеше, че всяка малка роля

играехме добре, но ще горчи.

Едва ли всяка обич е последна

и всичко зародило се е с край.

Но знам поне, че тази бе поредна.


Играеш ли? Играй поне докрай!




03.08.2007

09 август 2009

The Piano...

Повика ли ме?

"Сърце ти трябва, за да ме обичаш

и две очи, в които да потъна...”






Повика ли ме?

Тихо, че ще чуят -

приятели, съседите... сърцето.

Не трябваше отново да си спомняш –

обърнал гръб бе в твоя свят... където

се сливаш със нюанса на звездите,

където са луната и морето...

Аз вече не съм твоето момиче.

Така поиска.

Там съм... под небето...

единствена. Такава ще остана.

Вековно ще звъня като камбана.

В душата ти... ще бъда педя спомен,

но там ще съм, разбираш ли?

В замяна... съм дала много, само от сърцето.

Брегът ми свърши, моят свят... сълзите.

В едничка длан аз себе си побирам

и хрипави въздишки са ми дните.

Повика ли ме?

Тихо, че е късно...

Нощта пулсира с мен във твойте вени.

Но днес е моя!

Този миг изтръгвам...

Не трябва да си спомняш... Нас!

Боли ме...!

07 август 2009

Adajio... Поздрав.:)


Не зная къде да те открия,
не зная как да те достигна.
Чувам гласа ти във вятъра,
чувствам те под кожата си.
В сърцето и душата си те чакам.
Адажио.

Всичките нощи без теб,
всичките ми мечти те обгръщат.
Виждам и докосвам лицето ти.
Падам в прегръдките ти.
Когато моментът настъпи,
знам, че ще бъдеш в обятията ми.
Адажио.

Затварям очи и намирам начин.
Няма нужда да се моля.
Вървях толкова дълго
Борих се толкова усилено.
Няма нищо за обясняване.
Знам, че всичко, което остава,
е едно пиано, което свири.

Ако знаеш къде да ме намериш,
ако знаеш как да ме достигнеш
преди светлината да угасне,
преди да изгубя вяра,
бъди единственият, който ще каже,
че ще чуе сърцето ми,
че ще даде живота си
и ще остане завинаги.

Не оставяй светлината да угасне!
Не ме оставяй да загубя вяра!
Бъди единственият, който ще каже,
че вярва.
Накарай ме да повярвам,
че няма да си тръгнеш.
Адажио.


Превод - Regina_Hierro

01 август 2009

БАРДАК













Красота, сексапил...! Какво всъщност искат жените?!?:) И един мъж, който се опитва да разгадае обърканата женска душевност. Това е последната постановка, която посетих. Беше удоволствие, а актьорите - великолепни!:)