09 август 2009

Повика ли ме?

"Сърце ти трябва, за да ме обичаш

и две очи, в които да потъна...”






Повика ли ме?

Тихо, че ще чуят -

приятели, съседите... сърцето.

Не трябваше отново да си спомняш –

обърнал гръб бе в твоя свят... където

се сливаш със нюанса на звездите,

където са луната и морето...

Аз вече не съм твоето момиче.

Така поиска.

Там съм... под небето...

единствена. Такава ще остана.

Вековно ще звъня като камбана.

В душата ти... ще бъда педя спомен,

но там ще съм, разбираш ли?

В замяна... съм дала много, само от сърцето.

Брегът ми свърши, моят свят... сълзите.

В едничка длан аз себе си побирам

и хрипави въздишки са ми дните.

Повика ли ме?

Тихо, че е късно...

Нощта пулсира с мен във твойте вени.

Но днес е моя!

Този миг изтръгвам...

Не трябва да си спомняш... Нас!

Боли ме...!

Няма коментари: