10 август 2009

Докрай...


Липсваш ми... ти знаеш точно колко.

Дори да не си тук... във мен туптиш.

И там дълбоко скрил си се, по малко

със нокти дращиш и до кръв болиш.

Напомняш ми за времето разделно.

За всеки дъх, поет от суета...

За всяка малка думичка в морето,

с безкрайните вълни на сладостта.

За всяка нощ, изпълнена с копнежи,

когато те приспивах с нежен глас.

За всички малки, трепетни стремежи,

секундно преподреждани за нас.

Запалвахме звездите във небето,

Луната се усмихваше с очи...

и знаеше, че всяка малка роля

играехме добре, но ще горчи.

Едва ли всяка обич е последна

и всичко зародило се е с край.

Но знам поне, че тази бе поредна.


Играеш ли? Играй поне докрай!




03.08.2007

Няма коментари: