25 септември 2009

ПОКАНА за представяне на дебютната книга на Кремена Стоева (Незабравима) :)

Неизказано...
Вързахте ли се? Даже, водени от човешкото любопитство, държите в ръцете си тази книга, за да научите какво не е изказано? Авторката всичко си е казала, дами и господа.
С премерена Доза признание тя лукаво ви примамва с обещанието Сега ще ти разкажа, завихряйки ви в Поетична мимолетност с очарователното си Присъствие на Порочна Дева. Потапяйки се в нейния свят на Въздишките и Падащи звезди, попадате в буйната река на Думи, неизбежно питайки се - Сега накъде? Така неусетно сте попаднали във водовъртежа от емоции, че логично стигате до извода - Не беше край, а нужда. Стихотворенията ù разказват Песнопойно за цял Един живот, в който авторката е Различна и Грешница, Следистинно ви стопля с Искрици, запазени от картинните огньове на Глупави пъзели, усмихнато ви напива с Всяка глътка вина. Неусетно сте се пристрастили, без и за миг да разберете, че през цялото това време сте били На прицел. Защото всеки един стих е бил предназначен за вас, читателите.

Няма ме, твърди Кремена. Не вярвайте. Тя е толкова присъствена, че преди да затворите тази книга – вече ще ви липсва. Като болка. И като дихание. Оттатък думите. До нея. До сърцето. Почти неизказано. Почти несподелено. Почти неизкрещяно. И дълго след това ще трепти в мислите ви като струна. Най-тънката. Също като нея. Неизказана.


Имам удоволствието да ви поканя на представянето на дебютната книга на Кремена Стоева (Незабравима), което ще се проведе в Social Jazz Club в Столична Библиотека (пл. "Славейков" 4)
на 17.10.2009 г (събота) от 19.30 часа.

16 септември 2009

Краен срок

Той имаше по няколко лица

и краен срок за всяко безразличие.

Децата му... не са му и деца,

жените му са луди многоточия.

Глупакът – заприличал на глупак,

с осанка извисена, като Господ.

Богат, а заприличал на просяк,

с два ката дрехи и един изпросен.

Приспиваше се с чаша водка... с лед,

усмивката – комически застинала.

“... На майка ви...” – в наплюнчен словоред

редеше, докато не свърне зимата.

А погледът орлов кълвеше сребърен

обков в стената с плачеща икона.

Захлипа късо, ирисите гаснеха

по ни веднъж празнуваната Коледа.

Отсече този миг... като палач,

размахвайки ръце да гони призраци.

Навън - декември, сняг и суета,

и весел глъч по коледните улици.

Оттук-нататък... както до сега,

усмивката извеза на лицето си.

Бе малко блед, с каскета настрана

прикриваше от всеки мирогледа си.

Той имаше по няколко лица,

но вътрешно оглозган бе... до кости.

Зави срещу луната... като скот.

Дошло бе време да се срещне с Господ.

14 септември 2009

Цяла вечност

“Не вярваше във мен, а аз във теб

ковях изкусно своя пунктуация -

мастилена... за твоето сърце,

което заслужава ампутация.”




И бавно ще си тръгне любовта,

след думи, изкълвани изпод пръстите.

Свободна като блудница – умря,

безкрайно репетирайки възкръсване.

След време ще се учим да летим

със кривите криле към свободата си,

а споменът - облизвайки с език

душите ни - ще хълца от преяждане.

И ние послеписно ще заспим –

два профила, мечтаещи прегръщане.

Сълзите ни ще станат на море

по устните, целувани до втръсване.

Небето ще проплаче като гайда.

Лъжите ще запеят като Истини.

Светът ще се прегърби, а дъждът...

ще плаче пак самотен по комините.

Мигът ни ще избяга... като миг.

(Достатъчно обичахме... да мразим.)

Аз бързо ще си тръгна... Ти – напук.

Пред нас е цяла вечност – да забравим.