16 септември 2009

Краен срок

Той имаше по няколко лица

и краен срок за всяко безразличие.

Децата му... не са му и деца,

жените му са луди многоточия.

Глупакът – заприличал на глупак,

с осанка извисена, като Господ.

Богат, а заприличал на просяк,

с два ката дрехи и един изпросен.

Приспиваше се с чаша водка... с лед,

усмивката – комически застинала.

“... На майка ви...” – в наплюнчен словоред

редеше, докато не свърне зимата.

А погледът орлов кълвеше сребърен

обков в стената с плачеща икона.

Захлипа късо, ирисите гаснеха

по ни веднъж празнуваната Коледа.

Отсече този миг... като палач,

размахвайки ръце да гони призраци.

Навън - декември, сняг и суета,

и весел глъч по коледните улици.

Оттук-нататък... както до сега,

усмивката извеза на лицето си.

Бе малко блед, с каскета настрана

прикриваше от всеки мирогледа си.

Той имаше по няколко лица,

но вътрешно оглозган бе... до кости.

Зави срещу луната... като скот.

Дошло бе време да се срещне с Господ.

8 коментара:

morrt каза...

Ще си оставя чашата за миг
...за да целуна в тебе музата.
А с този дъх пропит от Джак,
не бих могъл, освен по бузата.
Дано Мъжът до теб не те ревнува.
Много.
:)

Bla каза...

Ромът още изветрява
от потните жлези.
Нагонът ми на теб робува,
залагам на "ези".
И дано мъжът до теб ревнува,
това ще ми хареса.
Много.

Nezabravima каза...

Хах*, уникалното мъжко присъствие!:)
Наздраве!

Valkocompany каза...

Браво
Добре дошла в Топ Лога
Отдавна трябваше да се включиш :)

Nezabravima каза...

Ама, въобще не знам за какво говориш?!;)

dennis каза...

Здравей, Кремена - много силен стих!

поздрав! :)

Анонимен каза...

Интересно написано....но многое остается непонятнымb

Nezabravima каза...

Какво е непонятно? :)