05 ноември 2009

Нещото, което...

"Да си дресьор на думи е интересно занимание. И много трудно. Намираш ги, хващаш ги от някъде - едни такива диви, рошави и започваш да ги учиш на разни работи - да означават нещо, да причиняват нещо, да милват, да болят..."

днес...

от гаснещите

стъпки

на нашата любов

душата ми се облива

с непоносимата

болка

на отчаяние

сърцето ми

заглъхва

след всяка

неразбрана дума

оставяща

сива пепел

след себе си

видях я с очите си

нея

ранената обич

която умря

отразена

в нашите

празни

очи

сега... без глас

да не събудя

тишината

се вкопчвам

в спомена

за нещо

отминало

и не намирам

в тъмното

вярната посока

помъчих се

с мисълта

породена

от разкъсващо

безсилие

с точност

да претегля

любов

и

невъзможност

аз знам кое надделя

а ти...?

2 коментара:

Анонимен каза...

като въздишка точно преди да затвориш очи и сънуваш Него

отива ти и белия стих

Nezabravima каза...

Не го сънувам вече...



Благодаря, Анонимен. (който и да си):)