01 ноември 2010

Големанов

Комедията "Големанов"


Любомир Нейков, Елена Петрова, Стефан Рядков, Мария Статулова, Светлана Бонин и Мирослав Косев, в тази емблематична постановка създадена през 1928 г., за която си изчаках чакането, защото се наложи да купя билетите месец предварително. :):)

Комедия, драма, и нещото общо между тях. Хубав театър - в добра компания, какво по-хубаво от това? :)

Заслужава си! :)

14 октомври 2010

Посредствено... като за теб



Приличаш на голямо изключение.


Причината да нямаш е, че имаш
безбройности от мъжки оправдания
прецизно на петите си да плюеш.
Аз тихичко по вените ти стичах се
и тайно, много тайно те обичах.
Говорех си със теб, дори надвиквах се,
а ти бе свикнал вечно да отричаш,
че тази свобода открадна двама ни,
а ти на пресекулки ме живееше.
Със мисли бавно сплиташе косите ми,
копнеейки със мен да остарееш.
А аз, трептейки в друго измерение,
с прикрито удивление пропуснах
навреме да ти кажа, че завръщам се
при теб, любими... за да те напусна.

28 септември 2010

Когато...


Най-страшно е, когато се събудиш и осъзнаеш, че с един замах си изтрил това, което си създавал от безкрайно време, когато усетиш колко си сам и ненужен, когато никой не мисли за теб... когато никой не те обича! (или - не?)
Не съчувствам на тези хора, може би, защото всеки гради щастието си по индивидуален начин. Важното е да намериш своето душевно спокойствие, своят си начин на съществуване, своят си свят, в който никой не може да нахлуе с гръм и трясък. Не е ли хубаво да си свободен?!
Животът – това винаги е очакването на часа, когато бъдещето зависи само от нашите решителни действия.

Слънчев ден на всички! :)

19 септември 2010

Побъркани от любов

Отново на театър... :):):)

Побъркани от любов


ПОБЪРКАНИ ОТ ЛЮБОВ
от Сам Шепард
носител на награда Pulitzer за драматургия и11 награди Obie
от продуцента на „Кожа и небе” и „Бардак” Александър Александров
режисьорски дебют на Асен Блатечки

Едно изпълнено с абсурд, печал и суров хумор пътешествие в най-тъмните тайни на любовта, вината, разкаянието и неразрушимите връзки на кръвта. Дълбокият мрак, в който се лутат героите, е не толкова белег на времето, колкото характеристика на човешката душа. Нелогични, ирационални, импулсивни и в любовта, и в омразата си, героите търсят мястото си сред другите, и най-вече за сметка на другите. Човек се вглежда в себе си, и там, под изронената фасада на цивилизацията открива дивите импулси на копнежите и желанията, заради които е готов да отиде докрай. Докато накрая остава сам насред лабиринта на живота такъв, какъвто е – нито добър, нито лош, а просто истински.

С участието на: Асен Блатечки, Койна Русева, Васил Банов, Стефан Иванов


Следва - "Големанов" - Очаквам го с нетърпение. :)

27 май 2010

DON'T SAY GOODNIGHT (Original Full-Length Album Version) - Isley Brothers



Не вървя след теб, просто те следавм

Пропуснатите стъпки прескачам и усещам, че мога да летя.

Знам, че мога да намеря по-добър път... но дните се късат, като спомените... Вземи ме с теб ако можеш... Вече не пея...! (или е по-добре да съм безструнна)

Секундите са кратки – като стотни. Времето ме притиска и аз търся мястото, където няма да пролея нито една сълза... Това е най-прекрасното чувство – когато мисля, че мога да те целуна безпаметно – а това значи, че няма да мисля за теб!

Дали все още те сънувам?

Good night!

11 май 2010

Щафета - Aga's book :)



Реших да спазя обещаното. ;)

Понеже съм водила тази щафета, която ми беше подадена от Жоро Пентаграма, сега ще споделя само петте неща, които НЕ знаете за мен. (или - знаете?) :)

1. Мнооого съм романтична, ужассс! :) (но, май само си фантазирам... и то сполучливо:))
2. Обичам един мъж и не знам как да спра да го обичам. (идва ми в повечко, но преживявам някак си... и то се справям - много добре) :)
3. Винаги нося в чантата си от 2 до 5 книги. (различна тематика) :)
4. Не мога без I-phon-а си! (крастааа... през повечето време съм - on-line) :)
5. Пристрастена съм към татуировките. (неконтролируемо е...);)


Аги, предавай щафетата! ;):):)

09 май 2010

Силует


Кристална тишина, а аз замислено
за теб рисувам бяла хризантема.
Отива ми нагледно да съм тъжна,
такава съм, откакто съм родена.
Но тази зима просто ми се случи,
ноември предреши се като май...
и тебе срещнах, в словото си гушнат,
един поет, до болка непознат.
С очи – море, гримирана усмивка,
разплискана до суша суета.
Със нищо, не останало за губене,
обичащ, силно мразещ, твърде млад.
Посяваше усърдно с шепи думите
в косите ми... с излишна срамежливост.
Черупчено облечен в снежна риза,
ужасно влюбен... тъй неподозиращ.
Напук циничен, тежко вкоренил се
в крилатата си, едноока стая...
И бавно обладаващ ме със стихове,
в престилката на нощната омая.
А после, полудял от куп признания...
поиска всяка пазва – да покълнеш.
Остана само с болката по дланите...
Самотен силует... но незавършен.

03 май 2010

"Неизказано" във Варна :)

По инициатива на сдружението на писателите в гр. Варна, на 10.05.2010 г., от 18:30 ч. в Творчески дом на писателя, ул. "Крали Марко" 11, писателят Симеон Илиев ще представи първата стихосбирка на Кремена Стоева - "Неизказано". Заповядайте!

02 май 2010

Enigma - Principles Of Lust


"The principles of lust
are easy to understand,
do what you feel,
feel until the end.
Тhe principles of lust
are burned in your mind,
do what you want,
do it... until you find
love..."

15 април 2010


Птиците, накацали на дъното на сърцето и
запяват когато целуваш очите и,
а плахите звезди, изгряли по белия лист са
отражение на любовта в твоите очи.
Разцъфналата нежност, трепти между бедрата и...
и напомня за безупречното си ухание,
докато ти, в тихо очакване наблюдаваш
как извайва голотата си пред теб.
Дъхът ти спира пред устните и,
а изтръпналите пръсти парят по снежно-бялата кожа,
рисувайки прекрасности.
Нощта е дива, пълнолунна... с дъх на канела.
Отраженията по стените бягат, като стадо диви коне,
а тишината е носталгично-напомняща за себе си...
До утрото... когато тя си тръгва... (след всяко твое поредно влюбване)



Не е ли време да си купиш нови чаршафи?!?

24 февруари 2010

Пепелни сънища



а аз съм там - приседнала отляво.
Омръзна ми във теб да бъда влюбена,
да лъжа всеки ден, за да ти вярвам.
Плета мечти от пепелните сънища
и стъквам си омраза, за да мога,
дома ти да завърша с лунни зидове,
с небесен покрив и звезда–прозорец.
От днес до утре - всичко всичко ще е свършило.
Оградата прилича на бесило...
По двора куца онзи кестен - тромаво,
а слънцето на точка се е свило.
И всеки ден подритвам тишината си,
събирам в шепи твоите усмивки.
Живея, а умирам във душата ти –
самотна църква с кули четвъртинки.

17 февруари 2010

Докато спя...


Знаеш ли, че този цвят ти отива?

Прилича на небе, което се опитва да заплаче.

Светлината наподобява сълза в очите ти

и отразява искрите, които танцуват когато ме гледаш.

Наблюдавал си ме докато спя...

Какво ли те кара да будуваш?...

Безкрайността се напука като пустиня.

Отминалите часове истина изнасилихме... за един миг...

и ситните диханията секнаха като отрязани с най-прецизно

наточените думи.

Крещенето не помага,

а тишината е толкова кристална,

че можеш да видиш голотата ми през нея.

Любовта ми заприлича на блудница -

точно като мен. Какво ли правя тук?

Пресъхна душата ми.

Искам да събера времето, което имахме на топка

и да улуча гърба ти на тръгване...

Дали ще ми липсваш?...

15 февруари 2010

The one...



С времето ми заприлича на море, в което рибите живеят, а сякаш не могат да намерят своят дом. Вълните са толкова тихи, че ми липсва шумният прибой, а крясъкът на чайките притъпи всичките си гласни струни в търсене на онзи бряг, на който да приюти душата си...

Не крещя аз - ти шептиш, но толкова ярко, че ме заслепяваш с тишината си... Не сбъдването е болка... но толкова ароматна. (мускус, праскова и сатен...) Всяка нощ мечтая звездите, които свидетелствуваха над нас. Звуците оприличавам на джаз, водка... и още нещо...

Ще танцуваме, нали? (никога не сме го правили)

Обичам извивката на брадичката ти...

Нека те целуна...

10 февруари 2010

На... някого



Брутално беше да те засиля
към две случайни плоскости на взора ми.
От нечие безумство си измислен
и все така си ничий в кръгозорите.
Безпомощен удавник във окото
на калното море. (за кой ли път)
Недей унива, всичко е метафора,
поезията била - кръстопът,
за тези дето мислят, че я пишат
и любят се със всеки свой куплет.
Призванието не е за поетите.
Различно куца всеки мироглед.
Различни сме... и аз, и ти, и другите.
Понятията сричат и мълчат.
Но, някак си по-истински сме – силните.
И знаем колко думите болят.
От утре ще посричам и мълчанието,
което днес изричайки - крещя.
Ще пиша пак, глупако, за познанието...
Годините са живи... и мълвят,
за всеки стон, за всяко нямо ехо,
за онзи сляп с безкрайните молитви.
За дамата със смешни кавалери,
за всичкото платено и изпито.
За влюбените краткости, мъглите,
за боси стъпала в дъждовни локви.
За истинското – толкова е просто,
човешкото, което ни говори,
понякога... Защото и понякога,
го има... и се ражда във гърдите ни,
съвсем е недоносче, суче вятър
и люби неуморно суетите ни.
Но има ни - до крясък...! А перото ни,
пропише ли, не трябва да се моли.
Недей забравя първите си стихове.
А аз ще се опитам... да запомня!