17 февруари 2010

Докато спя...


Знаеш ли, че този цвят ти отива?

Прилича на небе, което се опитва да заплаче.

Светлината наподобява сълза в очите ти

и отразява искрите, които танцуват когато ме гледаш.

Наблюдавал си ме докато спя...

Какво ли те кара да будуваш?...

Безкрайността се напука като пустиня.

Отминалите часове истина изнасилихме... за един миг...

и ситните диханията секнаха като отрязани с най-прецизно

наточените думи.

Крещенето не помага,

а тишината е толкова кристална,

че можеш да видиш голотата ми през нея.

Любовта ми заприлича на блудница -

точно като мен. Какво ли правя тук?

Пресъхна душата ми.

Искам да събера времето, което имахме на топка

и да улуча гърба ти на тръгване...

Дали ще ми липсваш?...

2 коментара:

Agaq ~ Агая каза...

много точно определение на любовта като блудница, улучваш с точните думи, до болка разголена
не, не може да пресъхне душата ти

Nezabravima каза...

То душа не остана, Аги. :) Сега е време за чоплене на семки...:):):)