24 февруари 2010

Пепелни сънища



а аз съм там - приседнала отляво.
Омръзна ми във теб да бъда влюбена,
да лъжа всеки ден, за да ти вярвам.
Плета мечти от пепелните сънища
и стъквам си омраза, за да мога,
дома ти да завърша с лунни зидове,
с небесен покрив и звезда–прозорец.
От днес до утре - всичко всичко ще е свършило.
Оградата прилича на бесило...
По двора куца онзи кестен - тромаво,
а слънцето на точка се е свило.
И всеки ден подритвам тишината си,
събирам в шепи твоите усмивки.
Живея, а умирам във душата ти –
самотна църква с кули четвъртинки.

11 коментара:

Пламен Бочев каза...

Много добри метафори!
Поздрави!

Ondine каза...

Честита Баба Марта! :)С пожелание за много здраве и усмивки!

Agaq ~ Агая каза...

"Оградата прилича на бесило..."
Силна емоция, невероятно живо присъствие на всеки стих и само ако можехме да намалим агонията от неслучилото се, неизживяното до край, но мисля си - не е ли в това цялото очарование на любовта включваща страданието въпреки всичко и всеки...
Честита баба Марта на теб и цялото семейство, Крем!

diadia каза...

Уникална!
Както винаги :)

Nezabravima каза...

Благодаря за коментарите. Усмивки! :):):)

Агиииии, мани ти това страдание... може и без него. Та, какво очарование трябва да има в "страданието"? :):)
Като "сладка болка" - хехех - оксиморонно.;)

Bla каза...

Сладката болка е много сладка, всъщност. :)

Ondine каза...

Честит празник!

Nezabravima каза...

Bla, сладкото, чак нагорчава.:)

Ondine, благодаря за поздрава!:)

pipi каза...

не ми омръзна с думи все по теб да тичам
в сънища с тревоги, все теб да - обричам
изпълнили се дланите - с болка преливащи
топят се с надежди в които все те обичам

и защо...
на Теб омръзнало ти е - да ме обичаш?

със тишина целуваме - заспали спомени
и миглите ни танцуват за последно...
-Влюбени ?...

Nezabravima каза...

Даааам, много романтично прозвуча... чак лошо ми стана! ;)

pipi каза...

е, има и такива, като теб
е, има и такива, като мен