15 февруари 2010

The one...



С времето ми заприлича на море, в което рибите живеят, а сякаш не могат да намерят своят дом. Вълните са толкова тихи, че ми липсва шумният прибой, а крясъкът на чайките притъпи всичките си гласни струни в търсене на онзи бряг, на който да приюти душата си...

Не крещя аз - ти шептиш, но толкова ярко, че ме заслепяваш с тишината си... Не сбъдването е болка... но толкова ароматна. (мускус, праскова и сатен...) Всяка нощ мечтая звездите, които свидетелствуваха над нас. Звуците оприличавам на джаз, водка... и още нещо...

Ще танцуваме, нали? (никога не сме го правили)

Обичам извивката на брадичката ти...

Нека те целуна...

Няма коментари: