15 април 2010


Птиците, накацали на дъното на сърцето и
запяват когато целуваш очите и,
а плахите звезди, изгряли по белия лист са
отражение на любовта в твоите очи.
Разцъфналата нежност, трепти между бедрата и...
и напомня за безупречното си ухание,
докато ти, в тихо очакване наблюдаваш
как извайва голотата си пред теб.
Дъхът ти спира пред устните и,
а изтръпналите пръсти парят по снежно-бялата кожа,
рисувайки прекрасности.
Нощта е дива, пълнолунна... с дъх на канела.
Отраженията по стените бягат, като стадо диви коне,
а тишината е носталгично-напомняща за себе си...
До утрото... когато тя си тръгва... (след всяко твое поредно влюбване)



Не е ли време да си купиш нови чаршафи?!?

3 коментара:

morrt каза...

Отдавна ми е време...
Благодаря!

Nezabravima каза...

Внимавай с избора на цвят...:);). И аз благодаря! :)

Agaq ~ Агая каза...

Дъхаво пълнолуние и закачлива покана за случване!

надникнах без да почукам :)