28 септември 2010

Когато...


Най-страшно е, когато се събудиш и осъзнаеш, че с един замах си изтрил това, което си създавал от безкрайно време, когато усетиш колко си сам и ненужен, когато никой не мисли за теб... когато никой не те обича! (или - не?)
Не съчувствам на тези хора, може би, защото всеки гради щастието си по индивидуален начин. Важното е да намериш своето душевно спокойствие, своят си начин на съществуване, своят си свят, в който никой не може да нахлуе с гръм и трясък. Не е ли хубаво да си свободен?!
Животът – това винаги е очакването на часа, когато бъдещето зависи само от нашите решителни действия.

Слънчев ден на всички! :)

Няма коментари: