14 октомври 2010

Посредствено... като за теб



Приличаш на голямо изключение.


Причината да нямаш е, че имаш
безбройности от мъжки оправдания
прецизно на петите си да плюеш.
Аз тихичко по вените ти стичах се
и тайно, много тайно те обичах.
Говорех си със теб, дори надвиквах се,
а ти бе свикнал вечно да отричаш,
че тази свобода открадна двама ни,
а ти на пресекулки ме живееше.
Със мисли бавно сплиташе косите ми,
копнеейки със мен да остарееш.
А аз, трептейки в друго измерение,
с прикрито удивление пропуснах
навреме да ти кажа, че завръщам се
при теб, любими... за да те напусна.