28 юли 2011

Имитация

Не може да спре да боли, когато очите не плачат!
Когато съм тук - там си ти и вече сълзите не значат -
една споделена любов, разкъсала времето с длани,
нахранила с болка... греха, отнела ни всичко... до нямане.

Не може да спре да боли... и няма, не трябва, не искам –
защото съм жива така и с болката ставаме близки.
Допрели студени чела, притискаме сините устни,
преплели езици, тела, докато започнем да съскаме -

змии, полудели от скръб  - едната облякла се в себе си,
а другата - грозна до смърт от мъката, дето е месила
със длани горещи... до кръв, със тежката болка отляво,
загубила своя си свят, във който е времето спряло

и гние като мъртва плът с цвета на прастара реликва.
Със дъх на канела... и смърт, така се преплитат и дните,
в които, туптейки за теб... живота от нея изтиска.
Недей се преструва, любов... и мъртва - отново си истинска.
Недей се преструва, любов... и мъртва - отново си истинска.Не може да спре да боли, когато очите не плачат!
Когато съм тук - там си ти и вече сълзите не значат - 
една споделена любов, разкъсала времето с длани, 
нахранила с болка... греха, отнела ни всичко... до нямане.
Не може да спре да боли... и няма, не трябва, не искам –
защото съм жива така и с болката ставаме близки.
Допрели студени чела, притискаме сините устни,
преплели езици, тела, докато започнем да съскаме - 
 
змии, полудели от скръб  - едната облякла се в себе си,
а другата - грозна до смърт от мъката, дето е месила 
със длани студени... до кръв, със тежката болка отляво,
загубила своя си свят, във който е времето спряло
и гние като мъртва плът с цвета на прастара реликва.
Със дъх на канела... и смърт, така се преплитат и дните,
в които, туптейки за теб... живота от нея изтиска.
Недей се преструва, любов... и мъртва - отново си истинска