25 август 2012


Усещането е като носталгия впита в сърцето ми

и се опитвам да дишам когато мисля за теб...
Очите са будни и не заспиват - удавени в кристално-чистата водка -
наподобяваща, безкрайно езеро в мътната чаша. (чашата е пробита)



Надеждите са като ехо – отекващо в екрана на поредния бял лист,
запълващ самотата си с безкрайни многоречия...
Самотата е изпълваща ме с въпросителни, за нещо случило се.... и неизживяно.
Любовта е била... или никога не е била такава?!
Дали помня очите ти? Или си измислям вълшебства, които са пресичали мислите ми...
(Трябва ли да потъна в другите очи, които ме гледат с обажание?)
Раните заздравяват себе си... и остава онзи миг, напомнящ натрапчиво присъствието си, със своята неповторимост.
Дали изпитвам още чувства... или те убивам с думи... за да мине...!
“Истинското се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.”
А, ти...
Ти си все така сам...!

Няма коментари: