Nezabravima

Калигула - Невероятна постановка :)

2011-12-04T11:56:00.004+01:00

Даниела Викторова, Никола Мутафов, Михаил Мутафов, Симеон Лютаков, Владислав Виолинов, Пламен Димитров, Гергана Христова, Росица Дичева и особено изпълнението на Стоян Радев като Хеликон вдигат за пореден път летвата на актьорско майсторство спрямо колегите от столичните театри. Браво!!!

Nice, m?

2011-09-23T12:40:00.000+02:00

Someone has put the sparkles back in to My eyes! :)

Someone has put the sparkles back in to My eyes!

For you, baby... and... for me...:)

2011-09-22T23:31:00.000+02:00

Beyoncé - 1+1

2011-08-28T10:50:00.000+02:00

Имитация

2011-07-28T21:57:00.000+02:00

Не може да спре да боли, когато очите не плачат!

Когато съм тук - там си ти и вече сълзите не значат -

една споделена любов, разкъсала времето с длани,

нахранила с болка... греха, отнела ни всичко... до нямане.

Не може да спре да боли... и няма, не трябва, не искам –

защото съм жива така и с болката ставаме близки.

Допрели студени чела, притискаме сините устни,

преплели езици, тела, докато започнем да съскаме -

змии, полудели от скръб - едната облякла се в себе си,

а другата - грозна до смърт от мъката, дето е месила

със длани горещи... до кръв, със тежката болка отляво,

загубила своя си свят, във който е времето спряло

и гние като мъртва плът с цвета на прастара реликва.

Със дъх на канела... и смърт, така се преплитат и дните,

в които, туптейки за теб... живота от нея изтиска.

Недей се преструва, любов... и мъртва - отново си истинска.

Недей се преструва, любов... и мъртва - отново си истинска.Не може да спре да боли, когато очите не плачат!

Когато съм тук - там си ти и вече сълзите не значат -

една споделена любов, разкъсала времето с длани,

нахранила с болка... греха, отнела ни всичко... до нямане.

Не може да спре да боли... и няма, не трябва, не искам –

защото съм жива така и с болката ставаме близки.

Допрели студени чела, притискаме сините устни,

преплели езици, тела, докато започнем да съскаме -

змии, полудели от скръб - едната облякла се в себе си,

а другата - грозна до смърт от мъката, дето е месила

със длани студени... до кръв, със тежката болка отляво,

загубила своя си свят, във който е времето спряло

и гние като мъртва плът с цвета на прастара реликва.

Със дъх на канела... и смърт, така се преплитат и дните,

в които, туптейки за теб... живота от нея изтиска.

Недей се преструва, любов... и мъртва - отново си истинска

Forever and... ever...

2011-07-06T21:27:00.001+02:00

How long you will be part of my life?

"Аз и Насекомото в главата ми" - в София - Смятам да посетя. :):):)

2011-06-09T06:44:00.001+02:00

Дочакахме и в София!

Йоанна Маринова, Даниел Николов и София Колева представят авторския поетичен спектакъл "Аз и Насекомото в главата ми" по едноименната стихосбирка на Йоанна Маринова.
Спектакълът се е играл три пъти до сега в Русе, Бяла и част от него в София в Червената къща.
На 11-ти юни от 19ч. в ХОЛА ROCK & ROLL (София, бул. "Витоша" 62А, (кръстовището на Витошка и Патриарх Евтимий преди НДК вдясно до книжарница Хеликон) ще представим Насекомото с обновена мултимедийна част и няколко нови стихотворения.
Какво да очаквате? Поредния добър експеримент на трима 17-годишни избръмчали авантюристи.
Тук може да видите част от Насекомото: http://www.youtube.com/watch?v=-qG2xbCufjM

Ще ви очакваме!
Enjoy the Insect.

можете да видите повече и да потвърдите присъствие тукhttp://www.facebook.com/event.php?eid=189623134418994

Предай нататък

2011-05-30T11:56:00.004+02:00

Недей да питаш що е любовта,

когато във очите ти се взира,

когато трепка порива... до зов

и после във сърцето ти умира.

Недей да питаш, само усети

претръпналите устни как те галят,

ръцете под отекващия стон

в гърдите ти чаровен огън палят.

Не питай, а раздавай се до край,

красиви думи пламенно изричай -

забравил за изконната си мощ

и болката от спомена надничащ.

Недей да питаш, само я вземи,

отгледай я от малко пеленаче.

Усмихвай я, обичай, преживей...

Тогава ще усетиш колко значи!

Christina Aguilera - Bound to You

2011-05-08T15:27:00.000+02:00

Преслава и Константин - Не ми пречи

2011-02-18T19:28:00.000+01:00

Lady Antebellum - Need You Now

2011-02-16T17:04:00.000+01:00

Мисли...

2011-02-13T16:04:00.004+01:00

"Неочевидната взаимовръзка е по-силна от очевидната!"

Хераклит, 500 г. пр. Хр.

Успешен полет през новата 2011г.!

2011-01-01T13:56:00.001+01:00

Нека топлина изпълва сърцата Ви!

С пожелания за много доброта, усмивки и любими хора, които ще бележат най-искрените моменти в живота Ви!

Щастлива Година - носеща със себе си много любов, красота и незабравими спомени!

Обичайте се!

Наздраве!

К. Стоева :)

Grafa - Nevidim (HD Official Video) 2010

2010-12-03T07:00:00.000+01:00

Toma - Niama miasto v teb / HD / 2009

2010-11-27T13:19:00.000+01:00

Bon Jovi - Always

2010-11-09T06:26:00.000+01:00

Големанов

2010-11-01T18:09:00.005+01:00

Комедията "Големанов"

Любомир Нейков, Елена Петрова, Стефан Рядков, Мария Статулова, Светлана Бонин и Мирослав Косев, в тази емблематична постановка създадена през 1928 г., за която си изчаках чакането, защото се наложи да купя билетите месец предварително. :):)

Комедия, драма, и нещото общо между тях. Хубав театър - в добра компания, какво по-хубаво от това? :)

Заслужава си! :)

Julie Savicheva & Anton Makarskiy - Это Судьба ( It's Fate )

2010-10-27T18:36:00.000+02:00

Мариана Попова и Орлин Горанов - Чуй Ме

2010-10-21T19:39:00.000+02:00

Посредствено... като за теб

2010-10-14T06:42:00.013+02:00

Приличаш на голямо изключение.

Причината да нямаш е, че имаш

безбройности от мъжки оправдания

прецизно на петите си да плюеш.

Аз тихичко по вените ти стичах се

и тайно, много тайно те обичах.

Говорех си със теб, дори надвиквах се,

а ти бе свикнал вечно да отричаш,

че тази свобода открадна двама ни,

а ти на пресекулки ме живееше.

Със мисли бавно сплиташе косите ми,

копнеейки със мен да остарееш.

А аз, трептейки в друго измерение,

с прикрито удивление пропуснах

навреме да ти кажа, че завръщам се

при теб, любими... за да те напусна.

Когато...

2010-09-28T06:46:00.005+02:00

Най-страшно е, когато се събудиш и осъзнаеш, че с един замах си изтрил това, което си създавал от безкрайно време, когато усетиш колко си сам и ненужен, когато никой не мисли за теб... когато никой не те обича! (или - не?)

Не съчувствам на тези хора, може би, защото всеки гради щастието си по индивидуален начин. Важното е да намериш своето душевно спокойствие, своят си начин на съществуване, своят си свят, в който никой не може да нахлуе с гръм и трясък. Не е ли хубаво да си свободен?!

Животът – това винаги е очакването на часа, когато бъдещето зависи само от нашите решителни действия.

Слънчев ден на всички! :)

Моментите, които...

2010-09-26T13:50:00.002+02:00

Lifehouse In Your Skin - Lyrics

2010-09-26T13:38:00.002+02:00

... Живееш, за да избягаш,
но страха е най-трудният акт за следване!

Побъркани от любов

2010-09-19T09:18:00.001+02:00

Отново на театър... :):):)

Побъркани от любов

ПОБЪРКАНИ ОТ ЛЮБОВ
от Сам Шепард
носител на награда Pulitzer за драматургия и11 награди Obie
от продуцента на „Кожа и небе” и „Бардак” Александър Александров
режисьорски дебют на Асен Блатечки

Едно изпълнено с абсурд, печал и суров хумор пътешествие в най-тъмните тайни на любовта, вината, разкаянието и неразрушимите връзки на кръвта. Дълбокият мрак, в който се лутат героите, е не толкова белег на времето, колкото характеристика на човешката душа. Нелогични, ирационални, импулсивни и в любовта, и в омразата си, героите търсят мястото си сред другите, и най-вече за сметка на другите. Човек се вглежда в себе си, и там, под изронената фасада на цивилизацията открива дивите импулси на копнежите и желанията, заради които е готов да отиде докрай. Докато накрая остава сам насред лабиринта на живота такъв, какъвто е – нито добър, нито лош, а просто истински.

С участието на: Асен Блатечки, Койна Русева, Васил Банов, Стефан Иванов

Следва - "Големанов" - Очаквам го с нетърпение. :)

Eminem - Love The Way You Lie ft. Rihanna

2010-08-09T18:06:00.000+02:00

him funeral of hearts

2010-07-28T18:18:00.000+02:00

Стоян Петров - Frozen - Official Video

2010-07-06T18:00:00.000+02:00

Boyz II Men - I'll Make Love To You

2010-07-02T21:09:00.000+02:00

Uriah Heep - JULY MORNING

2010-06-30T18:46:00.000+02:00

shangri la - Исках да те имам

2010-06-02T21:52:00.000+02:00

Hey You

2010-05-30T22:19:00.000+02:00

DON'T SAY GOODNIGHT (Original Full-Length Album Version) - Isley Brothers

2010-05-27T00:23:00.003+02:00

Не вървя след теб, просто те следавм…

Пропуснатите стъпки прескачам и усещам, че мога да летя.

Знам, че мога да намеря по-добър път... но дните се късат, като спомените... Вземи ме с теб ако можеш... Вече не пея...! (или е по-добре да съм безструнна)

Секундите са кратки – като стотни. Времето ме притиска и аз търся мястото, където няма да пролея нито една сълза... Това е най-прекрасното чувство – когато мисля, че мога да те целуна безпаметно – а това значи, че няма да мисля за теб!

Дали все още те сънувам?

Good night!

Noemi - Per Tutta La Vita

2010-05-25T20:26:00.001+02:00

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=215037

Craig David - You Don't Miss Your Water

2010-05-15T22:00:00.002+02:00

Мастило - Думите (The Words)

2010-05-13T21:27:00.000+02:00

Мастило - Лека Нощ

2010-05-12T22:18:00.000+02:00

Лунен сън

2010-05-12T20:34:00.000+02:00

Щафета - Aga's book :)

2010-05-11T21:22:00.010+02:00

Реших да спазя обещаното. ;)

Понеже съм водила тази щафета, която ми беше подадена от Жоро Пентаграма, сега ще споделя само петте неща, които НЕ знаете за мен. (или - знаете?) :)

1. Мнооого съм романтична, ужассс! :) (но, май само си фантазирам... и то сполучливо:))

2. Обичам един мъж и не знам как да спра да го обичам. (идва ми в повечко, но преживявам някак си... и то се справям - много добре) :)

3. Винаги нося в чантата си от 2 до 5 книги. (различна тематика) :)

4. Не мога без I-phon-а си! (крастааа... през повечето време съм - on-line) :)

5. Пристрастена съм към татуировките. (неконтролируемо е...);)

Аги, предавай щафетата! ;):):)

Силует

2010-05-09T19:01:00.006+02:00

Кристална тишина, а аз замислено

за теб рисувам бяла хризантема.

Отива ми нагледно да съм тъжна,

такава съм, откакто съм родена.

Но тази зима просто ми се случи,

ноември предреши се като май...

и тебе срещнах, в словото си гушнат,

един поет, до болка непознат.

С очи – море, гримирана усмивка,

разплискана до суша суета.

Със нищо, не останало за губене,

обичащ, силно мразещ, твърде млад.

Посяваше усърдно с шепи думите

в косите ми... с излишна срамежливост.

Черупчено облечен в снежна риза,

ужасно влюбен... тъй неподозиращ.

Напук циничен, тежко вкоренил се

в крилатата си, едноока стая...

И бавно обладаващ ме със стихове,

в престилката на нощната омая.

А после, полудял от куп признания...

поиска всяка пазва – да покълнеш.

Остана само с болката по дланите...

Самотен силует... но незавършен.

"Неизказано" във Варна :)

2010-05-03T21:24:00.005+02:00

По инициатива на сдружението на писателите в гр. Варна, на 10.05.2010 г., от 18:30 ч. в Творчески дом на писателя, ул. "Крали Марко" 11, писателят Симеон Илиев ще представи първата стихосбирка на Кремена Стоева - "Неизказано". Заповядайте!

Enigma - Principles Of Lust

2010-05-02T16:10:00.006+02:00

"The principles of lust
are easy to understand,
do what you feel,
feel until the end.
Тhe principles of lust
are burned in your mind,
do what you want,
do it... until you find
love..."

На всички, които празнуват днес! :)

2010-05-01T18:35:00.003+02:00

Скучно...

2010-04-17T22:16:00.016+02:00

Усещането е като носталгия впита в сърцето ми

и се опитвам да дишам когато мисля за теб...
Очите са будни и не заспиват - удавени в кристално-чистата водка -
наподобяваща, безкрайно езеро в мътната чаша. (чашата е пробита)

Надеждите са като ехо – отекващо в екрана на поредния бял лист,
запълващ самотата си с безкрайни многоречия...
Самотата е изпълваща ме с въпросителни, за нещо случило се.... и неизживяно.
Любовта е била... или никога не е била такава?!
Дали помня очите ти? Или си измислям вълшебства, които са пресичали мислите ми...
(Трябва ли да потъна в другите очи, които ме гледат с обажание?)
Раните заздравяват себе си... и остава онзи миг, напомнящ натрапчиво присъствието си, със своята неповторимост.
Дали изпитвам още чувства... или те убивам с думи... за да мине...!
“Истинското се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.”
А, ти...
Ти си все така сам...!

2010-04-15T18:36:00.006+02:00

Птиците, накацали на дъното на сърцето и

запяват когато целуваш очите и,

а плахите звезди, изгряли по белия лист са

отражение на любовта в твоите очи.

Разцъфналата нежност, трепти между бедрата и...

и напомня за безупречното си ухание,

докато ти, в тихо очакване наблюдаваш

как извайва голотата си пред теб.

Дъхът ти спира пред устните и,

а изтръпналите пръсти парят по снежно-бялата кожа,

рисувайки прекрасности.

Нощта е дива, пълнолунна... с дъх на канела.

Отраженията по стените бягат, като стадо диви коне,

а тишината е носталгично-напомняща за себе си...

До утрото... когато тя си тръгва... (след всяко твое поредно влюбване)

Не е ли време да си купиш нови чаршафи?!?

Някога Преди

2010-03-08T20:26:00.001+01:00

Пепелни сънища

2010-02-24T19:06:00.007+01:00

Сърцето ти тактува неприсъствие,

а аз съм там - приседнала отляво.

Омръзна ми във теб да бъда влюбена,

да лъжа всеки ден, за да ти вярвам.

Плета мечти от пепелните сънища

и стъквам си омраза, за да мога,

дома ти да завърша с лунни зидове,

с небесен покрив и звезда–прозорец.

От днес до утре - всичко всичко ще е свършило.

Оградата прилича на бесило...

По двора куца онзи кестен - тромаво,

а слънцето на точка се е свило.

И всеки ден подритвам тишината си,

събирам в шепи твоите усмивки.

Живея, а умирам във душата ти –

самотна църква с кули четвъртинки.

Докато спя...

2010-02-17T17:50:00.007+01:00

Знаеш ли, че този цвят ти отива?

Прилича на небе, което се опитва да заплаче.

Светлината наподобява сълза в очите ти

и отразява искрите, които танцуват когато ме гледаш.

Наблюдавал си ме докато спя...

Какво ли те кара да будуваш?...

Безкрайността се напука като пустиня.

Отминалите часове истина изнасилихме... за един миг...

и ситните диханията секнаха като отрязани с най-прецизно

наточените думи.

Крещенето не помага,

а тишината е толкова кристална,

че можеш да видиш голотата ми през нея.

Любовта ми заприлича на блудница -

точно като мен. Какво ли правя тук?

Пресъхна душата ми.

Искам да събера времето, което имахме на топка

и да улуча гърба ти на тръгване...

Дали ще ми липсваш?...

The one...

2010-02-15T18:32:00.006+01:00

С времето ми заприлича на море, в което рибите живеят, а сякаш не могат да намерят своят дом. Вълните са толкова тихи, че ми липсва шумният прибой, а крясъкът на чайките притъпи всичките си гласни струни в търсене на онзи бряг, на който да приюти душата си...

Не крещя аз - ти шептиш, но толкова ярко, че ме заслепяваш с тишината си... Не сбъдването е болка... но толкова ароматна. (мускус, праскова и сатен...) Всяка нощ мечтая звездите, които свидетелствуваха над нас. Звуците оприличавам на джаз, водка... и още нещо...

Ще танцуваме, нали? (никога не сме го правили)

Обичам извивката на брадичката ти...

Нека те целуна...

На... някого

2010-02-10T21:06:00.005+01:00

Брутално беше да те засиля

към две случайни плоскости на взора ми.

От нечие безумство си измислен

и все така си ничий в кръгозорите.

Безпомощен удавник във окото

на калното море. (за кой ли път)

Недей унива, всичко е метафора,

поезията била - кръстопът,

за тези дето мислят, че я пишат

и любят се със всеки свой куплет.

Призванието не е за поетите.

Различно куца всеки мироглед.

Различни сме... и аз, и ти, и другите.

Понятията сричат и мълчат.

Но, някак си по-истински сме – силните.

И знаем колко думите болят.

От утре ще посричам и мълчанието,

което днес изричайки - крещя.

Ще пиша пак, глупако, за познанието...

Годините са живи... и мълвят,

за всеки стон, за всяко нямо ехо,

за онзи сляп с безкрайните молитви.

За дамата със смешни кавалери,

за всичкото платено и изпито.

За влюбените краткости, мъглите,

за боси стъпала в дъждовни локви.

За истинското – толкова е просто,

човешкото, което ни говори,

понякога... Защото и понякога,

го има... и се ражда във гърдите ни,

съвсем е недоносче, суче вятър

и люби неуморно суетите ни.

Но има ни - до крясък...! А перото ни,

пропише ли, не трябва да се моли.

Недей забравя първите си стихове.

А аз ще се опитам... да запомня!

Сърцето ти...

2010-02-06T08:16:00.008+01:00

На скъпата ми...

Защо крещиш, събуди и детето... и нашата врата не е от ляво.

Бутилката поне да бе изхвърлил, или пък да се бе прибрал по-рано.
Не ме докосвай! – чужди са ръцете ти, които в мен се впиват... до изгнило.
Какво ми се лигавиш? (стига псува) Поне да бе изтрил това червило.

Не си приличаш, виж се в огледалото, очите режат остро - като сърпове.
Сърцето ти замлъкна, стана ялово, а аз осъмнах тиха - като мъртвите.
Не е живот, а дяволско котило, стаило се в гърдите... Как ми идва
да псувам силно, та догде замръкне небето... и забравя твойто име.

Ще хвърля сол през рамото... на тръгване, ще сложа сенки, даже и червило.
И, дума без да кажа, ща замлъкна, завинаги... на себе си простила.
И дълго ще ме няма – като “Сбогом”. На Господ ще оставя за поминък –
едничък спомен, за едно Семейство... и дъх Любов в забравена бутилка.

Миро - Убиваме с любов

2010-01-24T17:24:00.003+01:00

Моментите, които...

2010-01-23T14:06:00.004+01:00

The Cure - Apart

2010-01-02T15:14:00.002+01:00

he waits for her to understand
but she won't understand at all
she waits all night for him to call
but he won't call anymore
he waits to hear her say
forgive
but she just drops her pearl-black eyes
and prays to hear him say
i love you
but he tells no more lies

he waits for her to sympathize
but she won't sympathize at all
she waits all night to feel his kiss
but always wakes alone
he waits to hear her say
forget
but she just hangs her head in pain
and prays to hear him say
no more
i'll never leave again

how did we get this far apart?
we used to be so close together
how did we get this far apart?
i thought this love would last forever

he waits for her to understand
but she won't understand at all
she waits all night for him to call
but he won't call
he waits to hear her say
forgive
but she just drops her pearl-black eyes
and prays to hear him say
i love you
but he tells no more lies

how did we get this far apart?
we used to be so close together
how did we get this far apart?
i thought this love would last forever

Весела Нова Година! :)

2009-12-31T17:32:00.007+01:00

Когато старата Година си отива, а Новата в дванайсет се роди, желая ви от все сърце да сте щастливи и нека в тази нощ красива се сбъднат всички ваши хубави мечти! :):):)

Always somewhere - Честита Коледа и Нова година :):):)

2009-12-22T20:24:00.000+01:00

Моментите, които...

2009-12-14T20:24:00.008+01:00

Twilight 2

2009-12-02T21:58:00.004+01:00

"Тези бурни чувства, имат бурен край!

Умират те в триумфа си върховен, тъй както огън и барут загиват в целувката си!"

... към нищото

2009-11-24T18:36:00.004+01:00

Пътуваш днес към нищото, любими. На лодката веслата окъсяха.

Морето не е вече до колене... на дъното му няма почитатели.

Илюзията не е чудна приказка... и ти, прощавай, не, не си писател.

Днес думите са груби... по презумпция - левашко харакири за душата.

Не знам защо ти пиша, имах нужда от малко злободневно слово-блудство.

Ще млъкна изведнъж и ще изпсувам със чувството, че думите са средство,

а не причина, за да те достигна, откакто те напуснах... все те няма,

но свиквам, все по-рядко те сънувам... и липсата е някак си достатъчна.

Но, сигурна съм, първо те обичах... и бавно любовта изтля в омраза.

А след това не спрях - и пишех, пишех, все глупости, кому ли са потрябвали.

Ти можеш да останеш там - сред нищото, със Господ да си правите компания,

но стане ли ти скучно, навестявай ме, ще пийнем водка с лед - като приятели.

Навярно ще е нужна и поанта. Ще пиша с две ръце, за да я стигна.

Досаден беше този стих... навярно, чак времето припряно се изкиска.

Прощавам си поредното безвкусие, за теб да мисля, но ще го преглътна.

Дори не се съмнявам, че ти липсвам. Не се забравя лесно, че съм истинска!

Камен Донев за народното творчество

2009-11-17T18:30:00.011+01:00

Камен Донев - Превъзходно чувство за хумор, да не говорим за импровизациите, които прави. Безкрайно веселие и неописуем талант, който те кара да се смееш до полуда, както и да затаиш дъх пред това, което се случва пред теб. Моноспектакъл, в който този актьор е достатъчен, за всички чакали мигът, да го видят. Представлението е невероятна смесица от образи, кръшни хора, смешки и етюди. Емоцията е незабравима! Отдавна исках да гледам този спектакъл. Благодарна съм, че го направих.

(... М., благодаря за билета.;))

Морето... 2

2009-11-06T15:39:00.005+01:00

Разходка в края на лятото... Най-хубавото време... е лошото време,:) а безлюдния плаж навява самота и спокойствие. Никога няма да се нагледам на тази красота - Морето...

Нещото, което...

2009-11-05T18:24:00.008+01:00

"Да си дресьор на думи е интересно занимание. И много трудно. Намираш ги, хващаш ги от някъде - едни такива диви, рошави и започваш да ги учиш на разни работи - да означават нещо, да причиняват нещо, да милват, да болят..."

днес...

от гаснещите

стъпки

на нашата любов

душата ми се облива

с непоносимата

болка

на отчаяние

сърцето ми

заглъхва

след всяка

неразбрана дума

оставяща

сива пепел

след себе си

видях я с очите си

нея

ранената обич

която умря

отразена

в нашите

празни

очи

сега... без глас

да не събудя

тишината

се вкопчвам

в спомена

за нещо

отминало

и не намирам

в тъмното

вярната посока

помъчих се

с мисълта

породена

от разкъсващо

безсилие

с точност

да претегля

любов

и

невъзможност
аз знам кое надделя

а ти...?

Garou - Belle

2009-11-02T17:36:00.000+01:00

Следи

2009-11-01T16:06:00.008+01:00

Луната сърповидно се изпъчи

над хълма, заприличал на гърбица.

Очите ми - дълбоки като стомни,

препълних със тъга... и не те виждах.

А колко късно всъщност е, за Бога,

за всичките изплакани пендари.

На теб, Любов, дарих ги... като лепта.

(така и не можах да те нахраня)

Отричането беше като бягство,

сърцето закуцука по-различно.

Ти беше там, пред мен, а не те чувствах

и всичко беше някак нелогично.

(Взривените целувки по телата

със устни – като нарове узрели.

Ръцете – жадно търсещи... следите –

пълзящи по гърдите зажаднели.)

Сега е болка, но от тази тихата,

която се забравя... и не струва

едничка от безбройните пендари,

които ти дарих... за да те върна.

Мигове... от "Неизказано"

2009-10-21T17:43:00.004+02:00

Мъжка забавачка

2009-10-09T17:53:00.010+02:00

Съвременна комедия на немския писател

Кристоф Магнусон. Едно мазе, четирима мъже... и невероятната актьорска игра предизвика много емоции в театър "Българан" - Варна.

За трагичното и комичното във взаимоотношенията.

За моментите, в които мъжете крадат време за себе си, а жените се опитват да откраднат - откраднатото. :)

За мен беше удоволствие...

Брилянтно!:)

Заключение

2009-10-04T12:12:00.005+02:00

"“Къде си ти, не свети в твойта стая...” -

съвсем не бих стояла под прозореца ти.

Преди да пиша, слагам запетая,

а ти ще дочетеш след многоточието..."

Отново ще нареждам... по дифолт.

(Не чуваш ли? О, времето ти свърши?)

Три пъти да го режа, все е къс,

проклетият му спомен ме довършва.

Не ти ли пречи вечер да заспиш?

Аз нямам мира, вечно ми боботи.

Припомня ми за мигове добри,

за други – не съвсем дотолкоз лоши.

Нарича ме с прекрасни имена,

които даже ти не си изричал.

Почакай малко, виж, че заваля,

сега си гост, при него ще си зрител.

Ще видиш как се раждат чудеса

и после всичко бавно как умира.

Ще бъдеш в еуфория, негá...

ще чувстваш как сърцето бавно спира.

А после ще поискаш да заспиш...

и никога отново да се будиш,

защото любовта е като смърт...

(Не е ли? Ти намери с кой да спориш!)

Ще искаш да избягаш, да крещиш.

(А тя е любовта – да се прощава.)

Кому е нужна, след като е в стих?

Кому е нужна след като ранява?

Защо я търсим, след като боли?

Е, хайде стига всичко си отричал.

Сега си спомням... влюбен беше ти...

но не и в мен...

Ти мен не си обичал!

ПОКАНА за представяне на дебютната книга на Кремена Стоева (Незабравима) :)

2009-09-25T16:26:00.009+02:00

Неизказано...

Вързахте ли се? Даже, водени от човешкото любопитство, държите в ръцете си тази книга, за да научите какво не е изказано? Авторката всичко си е казала, дами и господа.

С премерена Доза признание тя лукаво ви примамва с обещанието Сега ще ти разкажа, завихряйки ви в Поетична мимолетност с очарователното си Присъствие на Порочна Дева. Потапяйки се в нейния свят на Въздишките и Падащи звезди, попадате в буйната река на Думи, неизбежно питайки се - Сега накъде? Така неусетно сте попаднали във водовъртежа от емоции, че логично стигате до извода - Не беше край, а нужда. Стихотворенията ù разказват Песнопойно за цял Един живот, в който авторката е Различна и Грешница, Следистинно ви стопля с Искрици, запазени от картинните огньове на Глупави пъзели, усмихнато ви напива с Всяка глътка вина. Неусетно сте се пристрастили, без и за миг да разберете, че през цялото това време сте били На прицел. Защото всеки един стих е бил предназначен за вас, читателите.

Няма ме, твърди Кремена. Не вярвайте. Тя е толкова присъствена, че преди да затворите тази книга – вече ще ви липсва. Като болка. И като дихание. Оттатък думите. До нея. До сърцето. Почти неизказано. Почти несподелено. Почти неизкрещяно. И дълго след това ще трепти в мислите ви като струна. Най-тънката. Също като нея. Неизказана.

Имам удоволствието да ви поканя на представянето на дебютната книга на Кремена Стоева (Незабравима), което ще се проведе в Social Jazz Club в Столична Библиотека (пл. "Славейков" 4)
на 17.10.2009 г (събота) от 19.30 часа.

Beyonce - Listen

2009-09-21T18:47:00.000+02:00

Краен срок

2009-09-16T13:33:00.005+02:00

Той имаше по няколко лица

и краен срок за всяко безразличие.

Децата му... не са му и деца,

жените му са луди многоточия.

Глупакът – заприличал на глупак,

с осанка извисена, като Господ.

Богат, а заприличал на просяк,

с два ката дрехи и един изпросен.

Приспиваше се с чаша водка... с лед,

усмивката – комически застинала.

“... На майка ви...” – в наплюнчен словоред

редеше, докато не свърне зимата.

А погледът орлов кълвеше сребърен

обков в стената с плачеща икона.

Захлипа късо, ирисите гаснеха

по ни веднъж празнуваната Коледа.

Отсече този миг... като палач,

размахвайки ръце да гони призраци.

Навън - декември, сняг и суета,

и весел глъч по коледните улици.

Оттук-нататък... както до сега,

усмивката извеза на лицето си.

Бе малко блед, с каскета настрана

прикриваше от всеки мирогледа си.

Той имаше по няколко лица,

но вътрешно оглозган бе... до кости.

Зави срещу луната... като скот.

Дошло бе време да се срещне с Господ.

Цяла вечност

2009-09-14T16:07:00.006+02:00

“Не вярваше във мен, а аз във теб

ковях изкусно своя пунктуация -

мастилена... за твоето сърце,

което заслужава ампутация.”

И бавно ще си тръгне любовта,

след думи, изкълвани изпод пръстите.

Свободна като блудница – умря,

безкрайно репетирайки възкръсване.

След време ще се учим да летим

със кривите криле към свободата си,

а споменът - облизвайки с език

душите ни - ще хълца от преяждане.

И ние послеписно ще заспим –

два профила, мечтаещи прегръщане.

Сълзите ни ще станат на море

по устните, целувани до втръсване.

Небето ще проплаче като гайда.

Лъжите ще запеят като Истини.

Светът ще се прегърби, а дъждът...

ще плаче пак самотен по комините.

Мигът ни ще избяга... като миг.

(Достатъчно обичахме... да мразим.)

Аз бързо ще си тръгна... Ти – напук.

Пред нас е цяла вечност – да забравим.

Billie Myers - Kiss The Rain

2009-09-13T17:29:00.001+02:00

Мариана Попова - Fado

2009-09-03T21:56:00.001+02:00

На почивка! Ура!:) (Свети Влас)

2009-08-26T10:43:00.005+02:00

Помня това място толкова смътно, че сигурно всеки живеещ далеч от морето би посрещнал думите ми с насмешка...

Е, аз живея във Варна и въпреки всичко, новият ден бепроблемно ще ме отведе до това райско кътче! :)

Планинска свежест и морски бриз...

Надявам се да преживея незабравими моменти!:)

До скоро!:)

“Секс, наркотици и рокендрол”

2009-08-11T22:32:00.005+02:00

Отново на театър, а какво по-хубаво от това?!:)

Останах очарована от невероятната игра на Блатечки. Посмяхме се добре, послушахме рокендрол на живо, беше лудо, купонджийско и всичко това остана в сърцата ни!

Един актьор, който е достатъчен!

Емблематична пиеса! Браво! Радвам се, че бях там.:)

Отронен миг... (споделено)

2009-08-10T20:20:00.004+02:00

Останах изненадана когато видях този (и не само един) клип по мое стихотворение.:) Очарователно въздействие!:) Вероятно ще трябва да мина на 'ВИДЕО". по-полулярно е от поезията... май.;)

Докрай...

2009-08-10T18:56:00.003+02:00

Липсваш ми... ти знаеш точно колко.

Дори да не си тук... във мен туптиш.

И там дълбоко скрил си се, по малко

със нокти дращиш и до кръв болиш.

Напомняш ми за времето разделно.

За всеки дъх, поет от суета...

За всяка малка думичка в морето,

с безкрайните вълни на сладостта.

За всяка нощ, изпълнена с копнежи,

когато те приспивах с нежен глас.

За всички малки, трепетни стремежи,

секундно преподреждани за нас.

Запалвахме звездите във небето,

Луната се усмихваше с очи...

и знаеше, че всяка малка роля

играехме добре, но ще горчи.

Едва ли всяка обич е последна

и всичко зародило се е с край.

Но знам поне, че тази бе поредна.

Играеш ли? Играй поне докрай!

03.08.2007

The Piano...

2009-08-09T23:30:00.001+02:00

Повика ли ме?

2009-08-09T15:28:00.015+02:00

"Сърце ти трябва, за да ме обичаш
и две очи, в които да потъна...”

Повика ли ме?
Тихо, че ще чуят -
приятели, съседите... сърцето.
Не трябваше отново да си спомняш –
обърнал гръб бе в твоя свят... където
се сливаш със нюанса на звездите,
където са луната и морето...
Аз вече не съм твоето момиче.
Така поиска.
Там съм... под небето...
единствена. Такава ще остана.
Вековно ще звъня като камбана.
В душата ти... ще бъда педя спомен,
но там ще съм, разбираш ли?
В замяна... съм дала много, само от сърцето.
Брегът ми свърши, моят свят... сълзите.
В едничка длан аз себе си побирам
и хрипави въздишки са ми дните.
Повика ли ме?
Тихо, че е късно...
Нощта пулсира с мен във твойте вени.
Но днес е моя!
Този миг изтръгвам...
Не трябва да си спомняш... Нас!
Боли ме...!

Adajio... Поздрав.:)

2009-08-07T22:26:00.003+02:00

Не зная къде да те открия,
не зная как да те достигна.
Чувам гласа ти във вятъра,
чувствам те под кожата си.
В сърцето и душата си те чакам.
Адажио.

Всичките нощи без теб,
всичките ми мечти те обгръщат.
Виждам и докосвам лицето ти.
Падам в прегръдките ти.
Когато моментът настъпи,
знам, че ще бъдеш в обятията ми.
Адажио.

Затварям очи и намирам начин.
Няма нужда да се моля.
Вървях толкова дълго
Борих се толкова усилено.
Няма нищо за обясняване.
Знам, че всичко, което остава,
е едно пиано, което свири.

Ако знаеш къде да ме намериш,
ако знаеш как да ме достигнеш
преди светлината да угасне,
преди да изгубя вяра,
бъди единственият, който ще каже,
че ще чуе сърцето ми,
че ще даде живота си
и ще остане завинаги.

Не оставяй светлината да угасне!
Не ме оставяй да загубя вяра!
Бъди единственият, който ще каже,
че вярва.
Накарай ме да повярвам,
че няма да си тръгнеш.
Адажио.

Превод - Regina_Hierro

БАРДАК

2009-08-01T16:20:00.016+02:00

Красота, сексапил...! Какво всъщност искат жените?!?:) И един мъж, който се опитва да разгадае обърканата женска душевност. Това е последната постановка, която посетих. Беше удоволствие, а актьорите - великолепни!:)